1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 09.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 795/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.250 ГПК.
Образувано е по молба на Н. И. и Д. И., чрез адвоката им С. М. от [населено място], за допълване на определение № 111 от 8.02.2010 г. , тъй като според молителите ВКС не бил се произнесъл по цялото им искане, а именно за ревандикация на 1/5 ид.ч. от дворното място.
Ответниците не са взели становище по молбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Определение № 111/ 8.02.2012 г., чието допълване се иска, е постановено в производство по допускане на касационно обжалване, което има за предмет да се провери дали е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане. В случая се обжалва решение на въззивния съд, с което са отхвърлени исковете на двамата молители да бъдат признати за собственици и да им се предаде владението на три избени помещения, построени в избения етаж на една двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/5 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място.
Съгласно разясненията дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС в производството по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася по правните въпроси, които са формулирани от касатора и проверява дали по тези правни въпроси и даденото по тях разрешение от въззивния съд е налице противоречие с практиката на ВС, има ли противоречива съдебна практика или въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В това производство ВКС не се произнася по правилността на обжалваното решение и не проверява фактическите и правни изводи на въззивния съд, които са обусловили решението му. Видно от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, което касаторите са представили, те са формулирали правните въпроси в четири точки, а именно- за възможността да се запази собствеността върху избените помещения към съответния етаж, ако този етаж е прехвърлен; дали процесните помещения са складови с оглед чл.40 ЗУТ; дали пералното помещение е обслужващо по смисъла на закона и дали при липса на изрична уговорка в нотариалния акт продавачът на етажа си запазва избените помещения. В. съд няма правомощие сам да посочва правните въпроси, но е допустимо, ръководейки се от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е и направено в случая, тъй като видно от изложението и решението на въззивния съд правният въпрос в обобщен вид се свежда до този за статута на избените помещения. Въпросът за собствеността на 1/5 ид.ч. от земята е част на петитума на исковата молба, а не от предмета на производството по допускане на касационно обжалване. По тези съображения следва да се приеме че не е налице непълнота в определението по чл.288 ГПК и няма основание за постановяване на допълнително решение, поради което и на основание чл.250 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Д. И. и Д. С. И., подадена чрез адвоката им С. М. от [населено място] за допълване на определение № 111 от 8.02.2010 г. постановено по гр.д.№ 795/ 2011 г. по описа на ВКС, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: