О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1382 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №150 от 11.02.2016г. по ч.гр.д.№53/2016г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено определение №58 от 27.01.2016г. по гр.д.№1153/2015г. на Смолянския районен съд, с което е върната исковата молба на А. Ф. И. срещу В. А. И., С. И. Т. и Ж. А. Т. и е прекратено производството по предявения иск за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба. Въпреки дадените указания, тя не е въвела фактически твърдения за правния си интерес от водене на делото; не е посочила ясно в какво се състои несъответствието между описаните имоти в договора за доброволна делба и действителното им състояние; не е уточнила по какъв начин договорът за делба накърнява нейното материално право, при положение, че е получила в свой дял целия първи етаж от сградата; не е отстранила и противоречивите си твърдения – от една страна – че не е имало одобрен архитектурен проект към момента на делбата, съобразно изискванията на чл.62, ал.1 З. /отм./, а от друга – че такъв проект е бил одобрен, без тя да е подавала молба за това.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата А. И..
Жалбоподателката поддържа, че исковата и молба не е нередовна. Тя има правен интерес да иска прогласяване нищожност на доброволната делба, в която е участвала, поради нарушаване на чл.62, ал.1 З. /отм./. Твърди, че с делбата е била ощетена при извършеното разпределение и че отделните обекти, описани в договора, не съответстват на действителното положение.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „кой се явява заинтересована страна, кой има право да обжалва сключен договор за доброволна делба; страна, която е участвала при сключване на договор, има ли право при нарушаване на закона да иска прогласяване на нищожността и в какво се изразява неотстраняване нередовности на искова молба; има ли правен интерес, накърняване на права при доброволна делба на несъществуващ имот на жилищна сграда с етажи, площ, преустройство“, както и „заинтересована страна, участваща по договора за делба, има ли право да оспорва при нарушаване самия договор, както и явява ли се правен интерес да иска, при нарушаване на закона, да се прогласи нищожността на сключения договор“.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването и.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси не пораждат необходимостта по тях да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Произнасянето по тях от ВКС няма да доведе до предвидената от закона цел – точно прилагане на закона и развитие на правото. По тези въпроси има формирана практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено. Проблемът не е в това дали е допустим иск за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба, по който ищецът е страна, а в това да се подаде редовна искова молба, в която да се изложат ясни и непротиворечиви обстоятелства по спорното материално право и да се обоснове правен интерес от предявения иск. Тези изисквания в случая не са били спазени. Не стават ясни твърденията на ищцата – дали при сключването на договора за доброволна делба изобщо не е имало одобрен архитектурен проект за обособяване на два самостоятелни апартамента в приземния етаж на сградата, или е имало такъв проект, но той е бил издаден без подадена молба от ищцата в качеството и на съсобственик и без нейно съгласие за това. Не става ясно също така в какво се състои несъответствието между описанието на имота в договора за делба и съществуващия на място имот. Не става ясно с какво ищцата е ощетена при доброволната делба, при положение, че получава в свой дял и изключителна собственост целия първи етаж от сградата, а бившият и съпруг – един от апартаментите, които следва да се обособят в приземния етаж. Неотстраняването на тези противоречия е обусловило и връщането на исковата молба. Това процесуално действие на съда е в съответствие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за последиците от неотстраняване недостатъците на исковата молба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №150 от 11.02.2016г. по ч.гр.д.№53/2016г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: