О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 10.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1437 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Й. И., С. И. И., П. Т. А. и М. Т. А. против решение 217 от 03.02.2009г., поправено с решение № 971/30.05.2009г., постановени по гр.д. № 1699/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с първото от които е отменено решението на Пловдивски РС по гр.д. № 2015/2006г. за разпределение ползването на незастроената част от УПИ * от кв. 6 по плана на с. Б. поле община Р., обл. Пловдивска при равни права между страните по вариант 2 по заключението на СТЕ, приета от РС и вместо това е разпределено ползването между касаторите и П. К. П., Е. Х. Р., М. П. П. и Х. П. П. по варианта, предложен в заключението на вещите лица, прието на 19.09.2008г. от Пловдивски ОС, като на ищците /сега ответници по касация/ се дава дела, оцветен в червено, а на касаторите – дела, оцветен в синьо и за общо ползване се определя част, колорирана в жълто.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че страните по спора не са съсобственици при равни права, а всяка от тях притежава дял от дворното место, съответстващ на правата й от общите части на сградата, определени по правилата на чл. 40 от ЗС. Така въз основа съдържанието на делбен протокол от 27.12.1974г., в който са отразени стойностите на обектите от построената двуетажна сграда с източен и западен близнак, съдът е определил квотите на страните. Тъй като ищците общо притежават западния близнак с два отделни обекта на всеки от етажите, съдът им е определил съобразно общата им стойност квота от терена 9400/1880 ид.ч., а на ответниците, притежаващи общо източния близнак определената им квота е 9480/18880. Съобразно това, съдът е намерил, че на тези идеални части съответства в най-голяма степен варианта, предложен в първото заключение на вещите лица, прието от ПОС, като е приел, че този вариант съответства и на възможността ищците да ползват пространството под прозорците си на южната стена на сградата.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като не е съобразено с правата на страните в съсобствеността и създава невъзможност на ответниците да влизат с кола в гаража си, построен до южната стена на сградата поради това, че съществуващата пътека е стеснена, за да се обособи пространство пред прозорците на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два правни въпроса – 1. от какво следва да се изхожда при определяне правата на страните върху дворното место, когато в него е построена сграда, етажна собственост, когато дворното место не е делено и по нотариални актове правата им са различни и следва ли като критерий за разпределение на ползването, съдът да се съобразява и с установения начин на ползване на постройките, изградени индивидуално от всеки от съсобствениците. По първия въпрос не се твърди кое от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК е налице, а по втория въпрос се твърди противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, като представя решение № 78/15.07.2005г. по гр.д. № 306/2003г. на ОС Велико Търново, Р № 899/25.10.1985г. по гр.д. № 421/1985г. на ВС, решение № 45/06.01.2005г. по гр.д. № 261/2004г. на ВКС и Р № 1542/04.09.2003г. по гр.д. № 1297/2003 на ВКС І гр.о., с които като критерии са определят идеалните части от съсобствеността и наличието на пристройки и постройки и установения начин на индивидуално ползване.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По първия повдигнат с касационната жалба правен въпрос, касаторите не са представили съдебна практика. Определянето правата на страните в съсобствеността обаче е преюдициален въпрос за разпределение на ползването и като такъв, той определя допустимостта на предявения иск по чл. 32, ал.2 от ГПК и начина на разпределение на ползването, ако иска е допустим. Дали квотите от съсобствеността следва да се определят по документите за собственост, или при изграждане на етажна собственост в дворното место, правата им върху терена ще се определят по правилото на чл. 40 от ЗС е въпрос, пряко свързан с предмета на спора и определящ начина на разпределение. Затова съдът счита, че по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По вторият повдигнат с касационната жалба правен въпрос, въззивният съд не се е съобразил с цитираната от касаторите постоянна практика на ВКС, като е съобразил само правата на страните, но избрания от него вариант за разпределение на ползването на незастроенатта част на дворното место не осигурява възможност за реално ползване на гаража, изграден от ответниците в определената за тях част за ползване. поради това, че пътеката от входа до него не е достатъчно широка, за да се влезе с лек автомобил. Така по този въпрос е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК до колкото представената съдебна практика не е задължителна, поради което следва да се допусне касационно обжалване на възивното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 217 от 03.02.2009г., поправено с решение № 971/30.05.2009г., постановени по гр.д. № 1699/2008г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. Й. И., С. И. И., П. Т. А. и М. Т. А.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: