О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София 11.11.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2912/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Ю. и М. Ю. чрез адв. Т срещу решение № 127 от 05.08.2008г по гр.дело № 88/2008г. на Хасковски окръжен съд , с което е отменено решение от 06.12.2007г по гр.д. № 2248/2007г на Хасковски районен съд и е постановено друго , с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС за една площ от 21 кв.м. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въззивният съд , като е постановил недопустимо решение за площ , която не е надлежно индивидуализирана -като предмет иска и предмет на решението , е отсъдил в противоречие с Тълкувателно решение 13/1976г на ОСГК на ВС , Тълкувателно решение №1 /2000г на ВКС и практиката на Върховния съд по въпроса за начина на определяне предмета на иска при собственическа претенция за реална част от имот и съдържанието на съдебния диспозитив . В подкрепа на довода по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК са цитирани решения №1957/1995г по гр.д 2423/1993г на ІV г.о ,реш. №382/02.02.1999г по гр.д. 3473/97г ІV г.о. Освен това, в противоречие с константната практика на ВКС (цитирани решения 65-56 ОСГК , 117-57-ОСГК на ВС , решения №2161-63-І сл. СП ,620-93-І ,894-95-5чл. , 577-2000 ІVБ ) за съответствието на решението с предмета на спора , въззивният съд е решил въпрос за основателността на иск по 108 от ЗС за площ между два съседни имота , без да е бил предявен иск по чл.109а от ЗС, а съотношението между тези два иска и проблематиката за връзката между тях, е въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото , основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тезата в изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, че ревандикационният спор за част от имот , претендиран като собствен на ищците Р, владян от ответниците Ю уточнен по площ и местонахождение между съседните , неурегулирани имоти на двете страни по координационни и кадастрани данни , включително с помощта на вещо лице и изготвена комбинирана скица ,не е бил допустимо въведен с иска ,не е допустимо разгледан и съответно допустимо разрешен от въззивния съд , не намира опора в данните по делото. Доводите за противоречие със задължителната и незадължителна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд по въпросите относно редовността на исковата молба и последиците от отклонение по предмета на делото при постановяване на решение в исковия процес ,в случая са изведени от самите касационни оплаквания в насоката , че исковата молба била нередовна и предметът на иска – неидентифициран , поради това и собствено нямат обосновка . Вярно е това ,че в решението си по същество от 05.08.2008г по гр.дело № 88/2008г. на Хасковски окръжен съд , постановявайки ревандикация на несамостоятелна част от поземлен имот , е препратил към комбинирана скица на вещото лице , без да отрази ,че я счита за неразделна част от решението си , съответно без съдебният състав да подпише тази скица . Това не е основание за допускане на касационно обжалване при положение ,че съществува ред за тълкуване на решението в случай , че се при изпълнението му се породи спор във връзка с тълкуването на диспозитива.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Единственият довод за относимост на случая по този критерии е развитата от защитата на касаторите теза ,че ако не бъде едновременно предявен иск по смисъла на чл. 109а от ЗС ( стар чл. 109 ал.2 от ЗС ) ,съдът не може в рамките на иск по чл. 108 от ЗС да обсъжда ревандикация на част от недвижим имот извън регулация ,при спорна граница. Тази теза е несъстоятелна и посоченото за обосновката й решение №102 /1958г по гр.д.74/58г на ОСГК на ВС не е в подкрепа на подобно тълкуване . Ако едно вещно право е не само оспорено, но и отнето , пътят за неговата защита е именно чрез осъдителния иск , който с предявяването си ще субсумира и проблематиката на института по чл. 109а от ЗС, без да е необходим отделен иск на това основание като предпоставка за разрешаване на ревандикационния спор .
В случая с обжалваното решение не се дава основание по касационен ред да се извеждат и налагат съответстващите на закона тълкувания на приложимите правни институти , не се дава основание Върховният касационен съд да извежда и корективно тълкуване на приложените правни норми по конкретния спор , а също и по принцип. В решението си въззивният съд е обсъдил именно въпросът за принадлежността на спорната погранична площ към единия от двата имота , изследвайки собствеността по легитимацията на страните и приемайки за доказани трите комулативни предпоставки за успешното провеждане на иска по чл. 108 от ЗС , а не само две от тях , както се твърди.
По изложените съображения касационно обжалване по аргумент от чл. 280 ал.1 т.1 или чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 127 от 05.08.2008г по гр.дело № 88/2008г. на Хасковски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .