О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
СОФИЯ, 22.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 декември 2008 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3273/2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 100/ 08.11.2007 г. по гр.д. № 6/07 г. на Русенския окръжен с. Прокуратурата на РБ, О. с. с.-Силистра и О. с. -., са осъдени на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ да заплатят солидарно на М. Г. К. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2002 г. до окончателното й изплащане. В останалата част над уважения размер до предявения от 15 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.
С решение № 43/ 08.04.2008 г. по в.гр.д. № 44/ 08 г. на Великотърновския апелативен с. първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 7 000 лв. и в отменената част е постановено друго, с което Прокуратурата на РБ, О. с. -. и О. с. с.-Силистра са осъдени да заплатят на К. солидарно още 5 000 лв.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от О. с. с.-Силистра. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи това по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК-въззивния с. е разрешил в противоречие с практиката на ВКС въпросите относно приложението на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ и на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на ТР № 3/ 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 156/ 10.05. 2006 г. по гр.д. № 2633/04 г. на ВКС, ІV г.о.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от О. с. .. Касаторът обосновава наличие на основания за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, като твърди че въпросът за това кои правозащитни органи са пасивно легитимирани да отговарят в хипотезата на чл.2, т.2 ЗОДОВ, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а същият е и от значение за точното прилагане на закона.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от Прокуратурата на РБ. В касационната жалба и изложението към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а повдигнатите с него въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен с. , състав на ІV г.о., съобрази следното:
Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение, постановено по дело с обжалваем интерес над 1 000 лв.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3ГПК. Съществените по делото материалноправни въпроси за основанията за ангажиране на отговорността на ответниците, за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и за приноса на увредения за настъпването на вредоносния резултат, са разрешени в съответствие трайната и установена практика по приложението на материалния закон.
По делото е установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по повод на което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Постановена е осъдителна присъда, която е била отменена по пътя на обжалването, а делото върнато на прокуратурата за доразследване, след което наказателното производство е прекратено от прокурора на основание чл. 237, ал.1, т.2 НПК. С оглед конкретното развитие на наказателното производство срещу ищеца е прието, че ответниците следва да отговарят солидарно за причинените вреди, тъй като всеки от тях е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат. В този случай задържането под стража като мярка за неотклонение и постановяването на осъдителна присъда, която е била отменена, не обосновават основание за възникване на самостоятелна отговорност по чл.2, т.1, респ. чл.2, т.3 ЗОДОВ, но допринасят за настъпването на неблагоприятните последици от незаконното обвинение, за които органите на досъдебното производство и съда ще отговарят солидарно при условията
на чл. 53 ЗЗД при доказана причинна връзка между вредите и незаконните актове на правозащитните органи.
По въпросите за намаляване на обезщетението при принос на увредения за настъпване на вредоносния резултат- чл.5, ал.2 ЗОДОВ и за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди- чл. 52 ЗЗД, също има установена съдебна практика, която приема, че те се разрешават конкретно в зависимост от особеностите на всеки отделен случай при цялостен анализ на установените по делото факти. Неимуществените вреди не подлежат на точно измерване, поради което и при тяхната обезвреда се изхожда от справедливостта, като се преценява степента и характера на увреждане на емоционалбно- психическата сфера на увреденото лице. В случая въззивният с. е извършил съвкупен анализ на доказателствата и е определил по справедливост размера на обезщетението при отчитане на всички обстоятелства, свързани с вида и характера на неблагоприятните последици от незаконното обвинение, претърпяни от ищеца в личен и обществен план.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 43/08.04.2008 г. по в.гр.д № 44/08 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: