О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 10.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 70 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. З. и Р. И. З. против решение на Софийски градски съд, ІV”в” отд., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от ищците-жалбоподатели в настоящото производство установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото им на собственост върху недвижим имот по давностно владение, по отношение на ответниците по делото.
В срока за отговор по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба са подали възражение, с което оспорват касационната жалба.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, които според жалбоподателя обуславят допускането до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, доколкото с него съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и разрешаван противоречиво от съдилищата – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, допустима е, доколкото е насочена против решение на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лева – по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка за спорния имот в размер на 1 108,60 лева.
За да приеме, че предявения установителен иск за собственост е неоснователен, въззивния съд е приел, че част от претендирания имот, с площ от 435 кв.м. е възстановена собственост с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ, в полза на ответниците по делото. Идентичността на имота, претендиран от ищците и този, чиято собственост е възстановена в полза на ответниците с решение на ПК, е идентичен. Съдът е приел, че с оглед забраната по чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ за придобиване по давност на имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, ищците не са придобили собствеността върху тази част от имота. Съдът е констатирал, че с опис – декларация, тази част от имота е внесена в ТКЗС от наследодателя на ответниците по делото и независимо от включването и в регулационния план от 1988 г. на с. Б., представлява земеделска земя, чиято собственост подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Въз основа на горното, съдът е приел, че за периода от 21.11.1997 година /началния срок по аргумент от чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ/ до завеждането на иска, давностния срок за придобиването по давност на имота – основанието, на което твърдят че са придобили собствеността ищците, не е изтекъл, доколкото искът е предявен на 17.09.2004 година, а владението не е добросъвестно.
По отношение на претендираните 165 кв.м. от имота, за разликата до цялото пространство на урегулирания поземлен имот от 600 кв.м., съдът е приел, че същия не отговаря на минималните изисквания на чл.19 от ЗУТ за самостоятелен обект на вещни права и принадлежи на парцела, от който е реална част. Приел е също така, че за периода на действие на ЗТСУ /отм./ – до 31.03.2001 година, е недопустимо придобиването по давност на реално обособени части от поземлени имоти в границите на населените места, ако не отговарят на изискванията за площ и лице, като последното е установено от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Въз основа на горното, Софийски градски съд е приел, че ищците не са доказали своето право на собственост и е потвърдил решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск.
Повдигнат от жалбоподателя материалноправни въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата са следните:
Представлява ли удостоверение от кметство доказателство за характера на земята като земеделска и установява ли право на собственост на праводателя на ищците. Представените четири броя решения касаят различни хипотези на представяне на доказателства за собственост на лица към внасянето на имотите в ТКЗС, като следва да се отбележи, че по делото съдът е формирал воля действително въз основа на удостоверение от Кметство на с. П., но в него е отразено описание на имотите в емлячен регистър, което е доказателство, годно да установи целените факти, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, както и въз основа на опис-декларацията за внасяне на имотите в ТКЗС – също допустими от закона доказателствени средства, с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Представеното удостоверение удостоверява единствено отразяване съдържанието на емлячния регистър, като неговото издаване от кметството е обусловено от обстоятелството, че именно в архивите на кметството се съхраняват същите регистри.
Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички наведени доводи за незаконсъобразно проведена земеделска реституция. Съдът е формирал воля въз основа на представените доказателства относно наличието на предпоставките за възстановяване на спорния имот /в по-голямата си част/ като земеделска земя, като проверка на така формираната воля по реда на обсъждане наличието или не на касационни основания за допускане до касационно обжалване е недопустимо. Представеното в тази насока решение на ВКС касае задължението на съда да се произнесе по този въпрос, което въззивня съд е сторил.
Повдигнат е материалноправен въпрос, разрешен според жалбоподателя в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата, доколко земя, която не е земеделска, не може да се придобива по давност, предвид ограничението на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. Съдът е приел, че характера на земята е земеделски, по смисъла на ЗСПЗЗ, тъй като възстановяването собствеността върху имота е извършено и е подлежало на възстановяване по този закон, а ограничението на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ касае именно подобни хипотези. Представеното в подкрепа на твърдението за наличие на касационно основание в посочения смисъл решение на ВКС №369/2009 г. по гр.д. №922/2008 г. на І г.о. касае различна хипотеза, при което не е налице ограничението на чл.5, ал. 2 от ЗВСВОНИ /изрично посочено в представеното решение/. Неотносимо към случая е и р. №1075/17.12.2008 година на ВКС по гр.д. №4611/2007 г. на ІІ г.о. , доколкото по него е прието, че нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ не следва да се прилага, тъй като имота не е обобществен и същия не подлежи на възстановяване по реда, предвиден в ЗСПЗЗ. Въззивния съд, с оглед приложимостта на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, приема точно обратното от фактическа страна, а именно, че имотът е земеделски и собствеността върху него подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, оттам следва и извода, направен от въззивния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. В тази връзка не е налице противоречиво разрешаване по посочения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд.
Посочен е материалноправен въпрос, дали нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ се прилага при всички случаи на земеделска реституция или само при завземане на имоти без правно основание. Представени са две решения на КОС и СГС, като се твърди основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата. Съдът е приел, че в случая нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ намира приложение, доколкото собствеността върху земята се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, като по този въпрос разпоредбата на закона и съдебната практика на ВКС е категорична относно приложението на цитираната разпоредба. Повдигнатия в тази насока въпрос е неотносим към спора, доколкото по него въззивния съд не е изложил съображения и извода му не е в противоречие с практиката на ВКС.
Посочен е от жалбоподателя и процесуалноправен въпрос, който според него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата – без възражение или предявен иск от страна на ответниците не е зачел изтичането на срока на придобивната давност по време на процеса. Представените решения като практика на ВКС са неотносими към случая, тъй като касаят служебното прилагане от съда на придобивна давност, което действително е недопустимо. Съдът не се е произнесъл по този въпрос, в противоречие с тази практика, доколкото не е приложил служебно института на придобивната давност, напротив, на придобиването на правото на собственост по давност са се позовавали ищците, като с решението си, въззивния съд е приел, че давностния срок за придобиването на имота по давност не е изтекъл, което не представлява служебно прилагане на института на придобивната давност, а единствено произнасяне относно наличието или не на предпоставките за нейното зачитане, по искането на ищците по делото.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия счита, че не са налице сочените основания за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Софийски градски съд, ІV”в” отд., постановено на 09.10.2009 година, по гр.д. № 234/2008 година, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 43 –ти състав постановено на 10.04.2006 г. по гр.д. №10396/2004 г.
Председател: Членове: 1. 2.