2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260
София, 23.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 325/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. З. от [населено място], област Х., против решение по гр. д. № 986/2011 г. на Апелативен съд – Пловдив. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и три решения на различни съдилища.
След проверка, касационният съд установи следното:
Хасковският окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 20. 07. 2011 г. по гр. д. № 93/2011 г. е осъдил Г. Р. от [населено място] да заплати на С. З. 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на средна телесна повреда, със законната лихва, считано от 22. 11. 2009 г., като отхвърлил иска в останалата част до предявения размер 30 000 лв.. Пловдивският апелативен съд с въззивно решение по гр. д. 986/2011 г. е потвърдил първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска до радзмер на сумата 6000 лв., в частта за отхвърляне на иска за разликата над 20 000 лв. до предявения размер 30 000 лв., отменил решението в частта за уважаване на иска над сумата 6000 лв. до присъдения размер 20 000 лв. и отхвърлил иска за разликата между двете суми, т. е. за сумата 14 000 лв.
Искането на жалбоподателя З. е за отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска и уважаването му в предявения размер 30 000 лв.. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с твърдението, че въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди са решавани противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането за допускане на касация на посочените основания е необосновано. От приложените съдебни актове – решение по нак. дело № 20/2011 г. на първо наказателно отделение на ВКС, решение по гр. д. № 2000/2001 г. на ІV гражд. отделение ВКС и определение по гр. д. № 153/2011 г. на ІV гражд. отделение ВКС, не може да се направи извод за противоречива съдебна практика. С първото решение, наказателният съд е определил размера на обезщетение за неимуществени вреди с оглед на конкретния случай – причиняване на множество телесни повреди, а с другите два акта, гражданският съд не се е занимавал с въпроса за размера на обезщетението. От мотивите на обжалваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд следва, че той е определил размера на обезщетението по справедливост, т. е. прилагайки точно чл. 52 ЗЗД. Този законов критерий се изразява в конкретни фактически преценки, каквито решаващият съд е направил и посочил – няма засягане на функциите на крака, не е настъпила инвалидизация, възстановяването е преминало за 6 м. и трайната последица е само козметичен дефект. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена съдебна практика и не се налага доразвиване на правната уредба. Обстоятелството, че съдилищата присъждат различни по размер обезщетения за неимуществени вреди по отделни дела не сочи на противоречива практика, а е показател, че всеки съд прилага точно законовото изискване за справедливост, като отчита конкретните фактически обстоятелства на отделните случаи и утвърдените жизнени стандарти.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 11. 2011 г., поправено с решение от 22. 12. 2011 г., по гр. д. № 986/2011 г. на Пловдивския апелативен съд по жалбата на С. А. З. от [населено място], област Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: