O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260
София, 29.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 938 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2391/25.05.2010 година на К. О. К. и Д. М. К. , и двамата от с.Б. чрез пълномощника и адв. Б. С. С. срещу въззивно Решение Nо 77 от 19.04.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 79/2010 година на С. окръжен съд, с което е потвърдено Решение Nо 149/ 30.12.2009 г. по гр.д. Nо 163/2009 год. на РС Д..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателите и защитата им обосновават допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1/2 /ГПК , поддържайки, че с въззивното решение въпросът за фактът на разполагане изцяло или отчасти на чужда постройка в имота на ищецът е ли достатъчен да обоснове смущаване правото на собственост е разрешен в смисъл, различен от този по Решение Nо 1303/ 18.07.2003 година по гр.д. Nо 1132/2002 година на ВКС-IV отд. с което е прието , че :”бараката в дворното място на ищеца смущава упражняване правото на собственост в пълен обем „ и Решение Nо II-28/ 04.03.2009 година по гр.д. Nо 520/2008 година на ОС Б. , с което се приема , че „ с изграждането на стопанска постройка от 28 кв.м. , в този обем се нарушава правото на собственост”.
Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по посочения въпрос, произнасянето на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод за нА.чие на противоречива съдебна практика по процесуално-правният въпрос „дА. нА.чието на съдебен акт, постановен по оспорване законосъобразността на административен акт, е задължителен за гражданския съд, независимо от разпоредбата на чл. 302 ГПК. Сочат се Определение от 23.10.2007 година по ч.гр.д. Nо1023/2007 год. на ОС София ,Решение Nо 2177/ 29.09.1973 год. по гр.д. Nо 1598/73 год. на ВС-I отд., Решение Nо 245/ 09.05.2008 год. на ОС Р. по гр.в.д. Nо 168/2008 г.
Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроса дА. разпоредбата на чл. 302 ГПК влиза в противоречие с принципа за извършване на косвен съдебен контрол за законосъобразност върху административния акт, депозиран в гражданското производство.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Б. А. Т. чрез адв.Д. П. – АК Д. с който отговор се поддържа , че липсват основания за допустимост на касационното обжалване , а както и основания за отмяна на решение .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за нА.чие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за стойността на защитаваното право на собственост от 8 174 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд по жалба на К. О. К. и Д. М. К. по реда и на основание чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което е отхвърлен иска им срещу Б. А. Т. по чл. 109 ЗС за премахване на гараж , намиращ се на пешеходна пътека, придадена към парцела на ищците.
За да отхвърли иска, решаващият съд е приел, че процесният гараж , е изграден през 1980 година , а с Акт Nо 2/08.09.1999 година , потвърден с Решение 9962/08.11.2002 година по адм.д.Nо 5412/2002 година на В. , е узаконен масивен гараж с площ от 27 кв.м. Прието е , че на основание чл. 302 ГПК решението на административния съд следва да се зачете.Прието е, че въпросът за неговото отчуждаване предвид разположението му на уличната регулационна линия е от компетентността на административните власти, а неугледния му външен вид , както и факта , че при дъжд и снеговалеж водата и снега се стичат в имота на ищците, създава известни неудобства, но не съставлява неоснователни действия на ответника, налагащи премахването на гаража.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са нА.це предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 109 ЗС за фактът на разполагане изцяло или отчасти на чужда постройка в имота на ищецът е ли достатъчен да обоснове смущаване правото на собственост .
Според ТР 1/2009 година на ОСГКТК под задължителна съдебна практика следва да се разбира Постановления на Пленума на ВС, Тълкувателни решения на ОСГК на ВС и ВКС,Решения постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Въпросът за пълната защита на правото на собственост с негаторния иска , когато това право се нарушава чрез изградена постройка/ гараж/ в чуждия имот,узаконена по административен ред с акт , чиято законосъобразност е потвърдена с влязло в сила решение на административния съд , не може да се приеме , че е постановено в смисъл, противоречащ на този по цитираната съдебна практика.
С искът по чл. 109 ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия създава пречи за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите , при които правото на собственост се защитата чрез негаторния иск, съдът изследва онази съвкупност от действия или бездействия на лицето-ответник, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост,в какъв обем са ограниченията.В тази аспект , преценката на съда за конкретни действия при конкретна хипотеза, не може да се счита за трайно установена практика. Касае се не по тълкуване на законова норма , а до подвеждане на едни или други фактически основания под нормата на чл. 109 ЗС- т.е. до преценка на доказателства. Само извършена от съда дейност по формиране на съдийското убеждение по повод решението на конкретен казус, имаща характера на взето решение по приложението на конкретен процесуален или материално-правен въпрос, който е разрешен по начин различен от този , уреден със задължителна практика, обективирана с ПП ВС, ОСГК на ВС/ ВКС , решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК , може да бъде основание за селекцията по допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е нА.це и основание за допустимост на касационното обжалване по този въпрос по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като, на базата на разрешенията дадени с Решение Nо 1303/ 18.07.2003 година по гр.д. Nо 1132/2002 година на ВКС-IV отд. с което е прието , че :”бараката в дворното място на ищеца смущава упражняване правото на собственост в пълен обем „ и Решение Nо II-28/ 04.03.2009 година по гр.д. Nо 520/2008 година на ОС Б. , с което се приема , че „ с изграждането на стопанска постройка от 28 кв.м. , в този обем се нарушава правото на собственост”, не може да се приеме , че поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. В конкретната хипотеза се касае до обект-гараж , изграден още през 1980 година , узаконен през 1999 година по надлежен ред , върху терен , който е последствие е придаден към имота на ищците, т.е. не е нА.це сходство на фактите за да се иска отговор , кое приложение на закона към тези факти е правилно или неправилно./ чл. 291 ГПК/ .
Не може да се приеме ,че по същия въпрос е нА.це основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не се сочи, коя материално-правна или процесуално-правна норма следва да се тълкува поради липса на практика, или за преодоляване на неправилна такава или поради нови законодателни разрешения , по който липсват разрешения на въпроса, с цел еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК и с оглед на втория поставен въпрос – „дА. нА.чието на съдебен акт, постановен по оспорване законосъобразността на административен акт, е задължителен за гражданския съд, независимо от разпоредбата на чл. 302 ГПК.
Не е нА.це противоречивото разрешеване на съроса, тъй като сочените и представени Определение от 23.10.2007 година по ч.гр.д. Nо 1023/ 2007 год. на ОС София, Решение Nо 2177/29.09.1973 год. по гр.д. Nо 1598/ 73 год. на ВС-I отд., Решение Nо 245/09.05.2008 год. на ОС Р. по гр.в.д. Nо 168/2008 г. са неотносими. По делото , съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 302 ГПК,а цитираната съдебна практика е постановена по дела, разгледани по реда на отменения ГПК, при липсата на разпоредба, аналогична на чл. 302 ГПК, приета с ГПК от 2008 г.
Въпросът за задължителната сила на административен акт, потвърден с влязло в сила решение на административния съд , от значение за изхода на гражданския спор , е законодателно уреден и не е въпрос , който предполага извличане съдържание и смисъл по тълкувателен път.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3м ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2391/25.05.2010 година на К. О. К. и Д. М. К. , и двамата от с.Б. чрез пълномощника и адв. Б. С. С. срещу въззивно Решение Nо 77 от 19.04.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 79/2010 година на С. окръжен съд, с което е потвърдено Решение Nо 149/ 30.12.2009 г. по гр.д. Nо 163/2009 год. на РС Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: