О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1260
София, 10.09. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 601 по описа за 2009г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. С. С. против решение № 166/14.07.2008 г. по гр.д. № 40/2003 г. на Ловешкия окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба е допусната делба на имоти, останали в наследство на страните по спора от С. В. Н.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се позовава касатора..
Стойността на делбените имоти няма отношение към основанията за допускане на касационното обжалване.
Законодателят с правилата по чл. 280 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него разрешение по един или повече материалноправни или процесуалноправни въпроси. Разрешаването им трябва да е от значение за резултата по конкретното дело.
Процесуално-правният въпрос дали въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, е принципно важен, но разглеждането му не се налага. Не е ясно относно кои правнорелевантни факти и обстоятелства, доводи и възражения на страните въззивният съд не е изложил съображения. Това е важно, за да се прецени дали те действително имат отношение към спорния предмет и към постановения резултат. Касаторът не възразява срещу приетото в обжалваното решение, че имотите са били първоначално притежание на С. В. Н. , както и, че страните са негови наследници по закон и определените им наследствените дялове, нито, че земите са били отнети от ТКЗС и впоследствие възстановени с решение на ПК. Поддържа, че е С. С. В. /праводател по чл. 120 ГПК в процеса/ е техен изключителен собственик, защото ги е придобил от общия наследодател по договор от 1952 г., евентуално по давност. При произнасянето по това възражение, въззивният съд е зачел влязлото в сила между същите страни решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което иска на С. С. В. , че е бил собственик на тези земи на посочените основания, е отхвърлен.
Обсъждането на събраните по делото доказателства е процесуалноправен въпрос от значение за постановеното решение, само, когато те са относими към предмета на спора. В случая, доказателствата, имащи отношение към твърдението за придобивна давност нямат значение за крайния резултат, защото това възражение е било признато за неоснователно по преюдициалния съдебен спор. Пред въззивния съд не е стоял въпроса да установи спора за материално право по см. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а да се съобрази с последиците по чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./.
В изложението се сочи още, че спорове по чл. 34 ЗС, в които е направено възражение за изтекла в полза на една от страните придобивна давност са решавани противоречиво от съдилищата, като са представени и решения на ВКС. Не е изяснено, за да достигне до извод за изтекла придобивна давност или не, по какви еднотипни материалноправни или процесуалноправни въпроси съдилищата, включително и Ловешкия окръжен съд по обжалваното решение, са се произнесли. Независимо от това, както се посочи по-горе, въпросите, свързани с давността, на която се позовава касатора, не са от значение за резултата по спора.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационна жалба, подадена от В. С. С. НА РЕШЕНИЕ № 166/14.07.2008 г., постановено от Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 40/2003 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: