О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1261
София, 12.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.дело № 2740 по описа за 2013 г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.С. като процесуален представител на ЗК”Т. ” [населено място] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /В./ от 19.ХІІ.2012 г. по в.гр.д.№ 759/2012 г.
Ответникът по касационната жалба ЗК”Н.” [населено място] в отговора по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Б.Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. по въззивна жалба на ответника е отменил решението на Белослатинския РС от 06.VІІ.2012 г. по гр.д.№ 948/2011 г. в осъдителната му част и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от ЗК”Т. ” срещу ЗК”Н.” иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД за присъждане на 10462.07 лв. обезщетение за неоснователно ползване на три помещения /стаи № , № и № /, намиращи се на втория етаж от триетажна масивна административна сграда, построена в [населено място] през 1968 г., състояща се от 11 стаи, коридор, санитарен възел и тераса, през периода 22.ІІІ.2007 г. – 31.Х.2011 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на делото до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че ищцовата кооперация е предявила иск с правно основание чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на претендираната сума, която тя би получила, ако би отдала под наем през исковия период три от собствените си помещения в посочената сграда, които били ползвани от ответната кооперация без основание; с доклада си по делото първоначално първоинстанционният съд приел за правна квалификация на иска чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД, срещу което страните не са възразили, впоследствие съдът отменил определението си за ход на делото по същество и допуснал изменение на доклада по отношение на правната квалификация, която определил на чл.59 ЗЗД; съдът допуснал процесуално нарушение на чл.214 ал.1 ГПК, допускайки изменение на основанието на предявения иск след преклузивния срок – първото по делото заседание; от друга страна, не са налице фактическите състави по чл.55 ал.1 ЗЗД; по делото не са представени доказателства за ползване от ответника без основание на стая № 7, обособена като канцелария в административната сграда – от 1998 г., след разпределението с разделителен протокол между ЗК”Н.” и ЗК”Д.”, праводател на ищцавата кооперация, той я е владял явно и непрекъснато /макар че в разделителния протокол тази стая не е посочена изрично/ и към 2003 г. я е придобил като добросъвестен владелец /презумпцията за което не е оборена по делото/, за което е съставен констативен нотариален акт, а през 2011 г. е изтекла и абсолютната придобивна давност; стая № е част от втория етаж от административната сграда и по силата на чл.37 ЗС и пар.1 ДР на ЗКИР представлява самостоятелен обект на собственост; представени са категорични и безспорни доказателства, че ответника е владял ст.№ от 1998 г. до завеждането на настоящото дело; от разпитаните свидетели се установява, че от 1998 г. ответника е ползвал три стаи от втория етаж, но освен за стая № не са събрани доказателства, че точно стаи № и № са ползваните, тъй като с исковата молба няма индивидуализация по местоположение на трите стаи, чиито наем се претендира от ищеца; искът относно стая № е неоснователен, тъй като ответникът, а не ищецът, е нейн собственик; искът относно другите две стаи е неоснователен поради липса на категорични доказателства, че именно те са ползвани от ответника през исковия период.
В изложението на ЗК”Т. ” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. представлява ли промяната от съда на дадената от него правна квалификация на предявения иск изменение на иска от страна на ищеца съгласно чл.214 ал.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС; 2. следва ли въззивният съд като инстанция по съществото на спора да определи правилната правна квалификация на иска, като изхожда от заявените в исковата молба твърдения и от направеното искане за защита на спорното право – в противоречие с практиката на ВКС; след като въззивният съд констатира, че искът не може да има квалификация по чл.55 ал.1 ЗЗД, а по чл.59 ЗЗД, но въпреки това не е разгледал и решил спора на това правна основание, решението недопустимо или неправилно е; след като ВКС не е инстанция по същество, може ли едва на тази инстанция да бъде дадена правилна правна квалификация на иска – които въпроси били от значение за развитие на правото; 3. всеки етаж или част от етаж ли представлява самостоятелен обект или е необходимо самостоятелният обект да е обособена архитектурна единица – в противоречие с незадължителна практика и от значение за развитие на правото; 4. относно задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните – не са обсъдени и взети предвид свидетелските показания, разделителния протокол, уточняваща молба на ищеца, в която е конкретизирал процесните стаи – в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените въпроси, които са във връзка с решаващите изводи на въззивния съд: по т.1 в изложението – на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, което се обосновава с разрешението по т.дело № 203/2010 г. І ТО на ВКС и по гр.д.№ 250/2002 г. на ВКС V ГО; по т.3 в изложението – на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика /разрешението по гр.д.№ 793/1997 г. на ВКС е неотносимо към случая, тъй като не касае помещение от административна сграда/; по т.4 в изложението – на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с трайната практика на ВКС относно задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните. Касационно обжалване следва да бъде допуснато и с оглед вероятността за недопустимост на въззивното решение /в какъвто смисъл са твърденията на касатора и въпросите, обединени под № 2 в изложението му/.
На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 308 лв. д.т. за касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 582 от 19.ХІІ.2012 г. по в.гр.д.№ 759/2012 г.
УКАЗВА на ЗК”Т. ” [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 308 лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: