ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1261
София, 12. ноември. 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4588 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 266/03.06.2015 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 377/2015, с което е отменено решение № 180/16.02.2015 на Русенския районен съд по гр. д. № 2698/2014, като са отхвърлени предявените претенции за промяна на мерките относно упражняването на родителските права по чл. 59, ал. 9 СК.
Недоволна от решението е касаторката Й. И. Н., представлявана от адв. М. Б. от АК – Р., която го обжалват в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени всички обстоятелства по делото, които имат отношение към интереса на децата, който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Й. Г. К., представляван от адв. К. К. от АК – Р. я оспорва, като счита че е не е формулиран правен въпрос, обуславящ решението по делото, а обжалваното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените претенции са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че родителските права по отношение на малолетните Й. (12-годишна) и Д. (8-годишна) са предоставени на бащата при разширен режим на лични отношения с майката, тъй като от раждането си децата живеят при него и майка му, разполагат с необходимите условия, чувстват се добре там и се развиват добре. Отглеждани при тези условия, децата са общителни и неагресивни, с ниско ниво на стрес, добре развит интелект и асоциативно мислене, не се наблюдават емоционални конфликти, недоволство и израз на неудовлетвореност. Децата са уравновесени в емоционален план, липсва тревожност и имат положителна нагласа към двамата родители. И двамата родители имат нужния капацитет да упражняват родителските права, проявяват разбиране към потребностите на децата и ги задоволяват по време на пребиваването им при тях. Й. има силна емоционална връзка с баща си, чувства се добре при него и въпреки че обича майка си, не иска да я посещава, тъй като при нея й липсват приятелите, а и иска да има повече свободно време, когато сестра й е сама при майка им. Д. е привързана емоционално и към двамата родители, силно е привързана към сестра си и желае да са заедно. При Й. са налице симптоми на синдром на родителско отчуждение, които нарушават връзката й с майката, израз на което е нежеланието да я посещава. При изслушването й от съда заявява, че бащата не създава проблем тя и сестра й да общуват с майката, а я насърчава да поддържа отношения, ако иска. В тази възраст в психиката на децата се извършват промени, те стават раздразнителни и е възможно настъпването на отчуждение в отношенията с родителите, но това не е основание за промяна на мерките относно упражняването на родителските права.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да прецени всички обстоятелства по делото, които имат отношение към интереса на децата.
Съдът служебно е съобразил също правното значение на неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, както и че несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. В приетата експертиза обаче не са препоръчани никакви мерки за преодоляването на проблема с участието на бащата.
Отчуждението в отношенията с родителите не е основание за промяна на мерките относно упражняването на родителските права, когато родителят, който ги упражнява осъзнава проблема и участва в мерките за разрешаването му, когато такива са препоръчани.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266/03.06.2015 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 377/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.