1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1261
гр.София, 17.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5245 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на С. В. А., представлявана от адв. Ю. О., срещу въззивно решение № 185/22.05.2014 г. постановено по възз. гр.дело № 247/2014 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 61/ 24.02.2014 г. по гр.д.№4491/2013г. на Районен съд – Добрич. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В. Б. И. искове за промяна на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права по отношение на малолетните деца – Д. – С. А., род.на 05.04.2006г., и С. А., род.на 15.12.2007г., като се определи местоживеене на децата при бащата и му се предостави упражняването на родителските права, а на майката – да се определи режим на лични контакти, както и да заплаща месечна издръжка.
В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че с обжалваното решение въззивната инстанция се е произнесла по въпроси свързани със задължението на съда, при спор по чл.59 ал.9 СК, касаещ изменението на мерките за упражняване на родителските права, да следи за интересите на децата и да вземе предвид и обсъди всички обстоятелства в тяхната съвкупност; за критериите за предоставяне на родителските права на единия от родителите; за необходимостта от задължителното изслушване на родителите при такива спорове. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото и са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т.2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В писмения си отговор, ответната страна по касационната жалба В. И. излага становище, че не са налице основания за касационен контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, предвид следното:
С решение по гр.д.№3632/2009г. на РС-Добрич, с което е одобрено споразумение между страните, родителските права по отношение на двете малолетни деца / тогава, съответно на възраст – 3 години и 2 години/ са предоставени на майката В. И.; на бащата е определен изключително разширен режим на лични контакти /да ги взима по две последователни седмици на всеки два месеца, 24 дни през м.януари и от 15 юни до 30 юли/; както и да им заплаща издръжка. В периода след постановяване на това решение и до м.септември 2012г. контактите между двете деца и бащата са се осъществявали според този режим, но впоследствие между родителите възникнали спорове и конфликти по отношение спазването му, тъй като децата пораснали и трябвало да тръгнат на училище. С иска, предявен по настоящото дело, бащата е поискал съдът да промени тези мерки, като предостави упражняването на родителските права на него, да определи режим на лични контакти на децата с ответницата и да я осъди да заплаща месечна издръжка. Като нови обстоятелства са изтъкнати промяна в поведението на майката към децата, изразяващо се, според ищеца, във физически и психически тормоз над тях; липса на възпитателски качества у нея и препятстване на контактите на бащата с двете деца. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като се е мотивирал, че не е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК, което да обуславя промяна на постановените с решението за развод мерки.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че навлизането на децата в ученическа възраст обективно е създало необходимост от промяна в режима на лични контакти на бащата с децата. Тъй като разбиране между страните не само не е било постигнато доброволно, но и ищецът подал жалба в прокуратурата за образуване на наказателно производство срещу майката, съдът е направил извод, че вина за възникналите конфликти и неприязън, носят и двамата родители. Влошените отношения между тях рефлектирали и се съсредоточили в битка за вниманието и любовта на двете деца, което съдът е отчел, че не е в интерес на малолетните и компрометира родителските и възпитателските качества на родителите. Същевременно, съдът е посочил, че поведението на бащата е силно негативно провокиращо както в отношенията му с ответницата, така и действа нагнетяващо във взаимоотношенията на майката с децата. Постоянното подаване на жалби от страна на ищеца срещу ответницата до различни институции, образуването на дела, вкл. и за домашно насилие по ЗЗДН /което съдът е посочил, че е негово право, но не и когато се злоупотребява/, настояването му да има непрекъсната телефонна връзка с децата, проявите на недопустимо вмешателство в живота на бившата му съпруга и децата, уронването на авторитета й като родител и саботирането на усилията й да въведе ред и дисциплина в семейството си, съдът е преценил като застрашаващи интересите на децата обстоятелства. Анализирайки пълно, всестранно и задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, експертните заключения, докладите на Д „СП”, становищата на страните, въззивната инстанция е стигнала до извод, че доколкото по делото са установени инцидентни неприемливи поведенчески реакции на майката спрямо децата, тези отклонения от допустимите методи на възпитание, макар и да не са желателни, не са системна практика, не застрашават живота и здравето на децата, нито тяхното нормално физическо и психическо развитие. В решението си съдът е обсъдил поотделно всеки от критериите, визирани в ППВС №1/1974г. и имащи значение за отговора на въпроса кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права, направил е сравнение по всички тези критерии между бащата и майката и като се е ръководил на първо място от интереса на децата, е стигнал до извода, че майката е добър, отговорен и грижовен родител, разполагащ с всички условия и възможности да продължи да упражнява родителските права.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, не са налице основания за допускане на касационното обжалване по повдигнатите от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси.
В ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г.
В задължителната практика – постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – е прието, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
В случая решаващите мотиви на въззивния съд не са в противоречие с цитираните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г. Константна е съдебната практика, че при иск за промяна в упражняването на родителските права, най-същественото обстоятелство, което подлежи на изследване от съда е интереса на детето. В тази насока съдът и служебно следи както за него, така и за обстоятелствата, настъпили в хода на процеса и които са от значение за определянето на този интерес, независимо дали същите са посочени като доводи в исковата молба.
В. съд е възприел изложените от първоинстанционния съд съображения, обосновали извода му, че не е налице изменение в обстоятелствата, като подробно и задълбочено е обсъдил всички доказателства по делото. Определящ в случая е изводът, че освен липса на промяна на обстоятелствата, при които са били предоставени родителските права на майката, още не е установена и промяна в обстоятелства, които да засягат положението на децата. Доколкото порастването на двете деца и навлизането им в ученическа възраст е ново обстоятелство, същото е отчетено от съда, като изискващо промяна в режима на лични контакти с бащата. Именно неразбирателството между двамата родители по този повод е и катализатора за влошаване и изостряне на отношенията им. Последното обаче, само по себе си не може да обоснове промяна на мерките за упражняване на родителските права, защото не е определящо обстоятелство.
Въпросът в изложението на касатора, касаещ преценката на съда за конкретно посочени негативни прояви в поведението на майката, не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. По същество въпросът е свързан с факти по спора, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация.
Процесуалноправният въпрос за задължението на съда изслуша родителите при спор за родителски права, съгласно чл.59 ал.6 СК и съставлява ли процесуално нарушение неизпълнението на това задължение, по принцип е релевантен, но в случая не може да обуслови допускане на касационното обжалване. В константната си практика ВКС на РБ последователно е приемал, че при споровете за упражняване на родителски права и мерките за лични контакти с децата, изслушването на родителите е задължително, като целта е охрана и възможно най-добра защита на интересите на децата, съгласуване на личния интерес на родителя с интересите на семейството и обществото /напр. – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 598/2009 г., ІV г. о., ВКС и по гр. дело № 1119/2012 г., ІІІ г. о., ВКС/. Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило, но за да бъде касирано въззивното решение, процесуалното нарушение следва да е съществено, т. е. да се е отразило на постановения резултат. Становищата на родителите не са задължителни за съда. Те се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства в контекста на интересите на децата.
В случая както първата, така и въззивната инстанция са изслушали становищата и на двамата родители в проведените съдебни заседания. Отделно от това, съображенията им относно спора за родителските права, са изложени и в писмен вид. Поради това, не се констатира нарушение от страна на въззивния съд на императивната норма на чл.59 ал.6 СК.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси не е в противоречие със задължителната съдебна практика. Наличието на задължителна съдебна практика, по отношение на която не е обоснована нуждата от нейната промяна, изключва хипотезите за касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 22.05.2014 г., постановено по възз. гр.дело № 247/2014 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.