1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1261
С., 22.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 467 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. Е. и Л. Б. Е. и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. П. от АК-С. против въззивно решение от 15.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 3428/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, с което е отменено решение от 30.06.2008 г. на Софийския районен съд, 38 състав, постановено по гр.д. № 4287/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. П. от [населено място] срещу Б. Л. Е. и К. И. Е. и двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 21.07.2000 г. между тях предварителен договор за продажба на гараж № 13, находящ се в [населено място], район С., [улица], в сградата на Ж.”Надежда”, вх. А, на партерния етаж, със застроена площ от 25,67 кв.м., за сумата, представляваща левовата равностойност на 5 500 щ.д. и с обжалваното решение този иск е уважен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС по правния въпрос за нищожност на договори, сключени при заобикаляне на закона, в която връзка сочат и представят съдебна практика – решение № 1444 от 04.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на V г.о. на ВКС, решение № 116 от 26.02.1984 г. по гр.д. № 2128/1983 г. на ІІ г.о. на ВС и решение № 314 от 14.01.1992 г. по гр.д. № 273/1992 г., V чл. състав на ВС. Тъй като са представени решения на отделни състави на ВС/ВКС, а не задължителна съдебна практика, включваща тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и постановленията на П., основанието за допускане на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, значим за изхода на делото, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационната жалба Д. Г. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ц. В. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК, с цена на иска над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение е чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложението към касационната жалба е изведен материалноправен въпрос – за нищожност на договорите, сключени при заобикаляне на закона, в случая ЗЖСК, който е формулиран твърде общо, поради което не се явява обуславящ изхода на спора, т.е. в случая не е налице главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решаван противоречиво от съдилищата. В случая такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално или процесуалноправно естество не е изведен от касаторите. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Поставеният правен въпрос за нищожност на договорите, сключени при заобикаляне на закона е формулиран твърде общо и въззивният съд се е произнесъл по него с въззивното решение. В тази връзка съдът е приел, че предварителния договор за продажба на процесния гараж е действителен, а не нищожен, поради заобикаляне на забрана на ЗЖСК за придобиване на процесния имот на Ж. от член-кооператор, каквито са и двете страни по сделката и по начин, различен от този определен с разпределителния протокол. Това е така, тъй като правото на собственост възниква след издаване на констативния нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, като разпределянето на имота в полза на правоимащия бъдещ собственик и член-кооператор чрез разпределителния протокол на ОС на Ж. по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК не е титул за собственост, а само задължително условие за снабдяване с такъв. Независимо, че ищцата-приемател е член-кооператор в същото Ж., според предварителния договор тя може да придобие собствеността върху имота не въз основа на разпределителния протокол, нито от Ж., а от ответниците-обещатели и то след като те се снабдят с нотариален акт за собственост върху обекта, т.е. станат негови собственици, от който момент те свободно могат да се разпореждат с правото си на собственост върху този имот без значение дали Ж. е прекратена или не. В този аспект приетото от въззивния съд относно нищожността на договори сключени при заобикаляне на закона не е в противоречие с представената съдебна практика.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за касационното производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 3428/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 5085 от 24.01.2011 г. на К. И. Е. и Л. Б. Е. и двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: