3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1261
С., 27.12.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 896/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 18 от 31.03.2011 г. по в. гр. д. № 8/2011 г. Бургаският апелативен съд отменил частично решение № 323 от 03.11.2010 г. по гр. д. № 828/2009 г. на Бургаския окръжен съд и вместо това отхвърлил иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен срещу И. Т. Б., за премахване на извършено преустройство и обособената от това баня на третия жилищен етаж над жилищна стая на втория етаж, собственост на ищцата И. А. В., в жилищна сграда в [населено място], [улица], и иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 806.69 лева – обезщетение за нанесени имуществени вреди от неоснователни действия.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищцата, която поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по иска не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че в апартамента на ответника на третия жилищен етаж, над жилището на ищцата на втория етаж, след извършено преустройство е обособено помещение, разположено над дневната стая на втория етаж. Такова помещение не е предвидено по първоначалния проект /там е предвидена кухня/, нито в този от 1981 г. /предвидена е дневна стая/. Вещото лице по назначената техническа експертиза е констатирало наличие на фаянсова облицовка по стените, мивка, която се отводнява в съседната баня-WC, настилка от теракота по пода и сифон; установило е оттичане на вода по пода на помещението. Отводнителният сифон е откъснат и помещението не се ползува като баня поради липса на ВиК инсталация за душ. При това положение според експерта следва да се приеме, че се касае за мокро помещение. По тавана на стаята на ищцата, над която е изградено това помещение, са констатирани течове, причинени са вреди на мазилката – избила влага и петна.
За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че след като помещението, обособено в собственото на ответника жилище, не функционира като баня в смисъл на мокро помещение, и не се овлажняват части от жилищните помещения на ищцата, то не се установява с това да се пречи на упражняване на правото й на собственост, като й се нанасят вреди от течове по стените и тавана. По иска за обезщетение с правно основание чл. 45 ЗЗД съдът приел, че причините за вредите в жилището на ищцата са комплексни, а именно лошото състояние на общите части на сградата, притежавана в режим на етажна собственост – покрив и отводнителна система, като изградената баня не спада към тях. След като от 2005, 2008 и 2010 г. има едни и същи констатации за лошо състояние на тези части и не се установява поведение на ответника, което допълнително да ги уврежда, не може да се приеме наличие на причинна връзка с вредите по жилището на ищцата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпроса: дали извършването на преустройство в нарушение на закона /в конкретния случай в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗУТ, който забранява разполагането на санитарни помещения над жилищно помещение извън жилището, което обслужват/, т. е. в хипотезата на незаконен строеж, е само по себе си достатъчно основание за уважаване на негаторен иск. Твърди, че по този въпрос съдилищата възприемат различни разрешения.
За да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, жалбоподателката е представила решения на състави на Върховния касационен съд. Според нея в част от тях /р. № 316 от 18.02.2005 г. по гр. д. № 2746/2003 г. на ІV-то г. о./ се приема, както и в обжалваното решение, че наличието на незаконен строеж само по себе си не е достатъчно да увреди собственика, търсещ защита на правото си; необходимо е допълнително конкретно увреждащо въздействие. Според други фактът на осъществяване на незаконно строителство в съсобствен имот е достатъчен да обоснове основателността на иск по чл. 109 ЗС /р. № 936 от 17.07.2007 г. по гр. д. № 506/2005 г. на V-то г. о., р. № 218 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 6040/2007 г. на ІV-то г. о./. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение протворечи и на решение № 51 от 09.02.2009 г. по гр. д. № 4544/2007 г. на ІІІ-то г. о., съгласно което при наличието на предпоставки за увреждане в резултат на незаконен строеж, искът по чл. 109 ЗС е основателен.
В представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения, на които обжалваното решение противоречи според жалбоподателката, незаконният строеж се разглежда като неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС, когато е осъществен в съсобствен имот и когато по отношение на него не може да се приложи узаконяване, респективно липсва съгласие на съсобствениците на земята за съществуването на постройките или решение на етажните собственици съгласно чл. 42 и сл. ЗС за извършване преустройство на обща част / р. № 936 от 17.07.2007 г. по гр. д. № 506/2005 г. на ВКС, V-то г. о., р. № 218 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 6040/2007 г. на ВКС, ІV-то г. о./. От съдържанието на тези съдебни актове е видно, че те касаят случаи, различни от настоящия. Това е така, защото хипотезата на строителство в съсобствен имот, при което е възможно в резултат на незаконния строеж правото на собственост да не може да се упражнява от съсобственика на вещта в пълен обем от гледна точка на владение и ползуване, не е равнозначна на преустройство в собствен имот при нарушение или в отклонение от строителните правила и норми, за което се твърди, че смущава, ограничава или пречи на собственика на съседен имот да упражнява правото си на собственост в пълен обем или в определена степен. Не се разкрива сходство в хипотезите, поради което и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Не се констатира противоречие и с решение № 51 от 09.02.2009 г. по гр. д. № 4544/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. С него е прието, че за основателността на иска по чл. 109 ЗС е неоходимо не само отклоненията от проекта да не са узаконени, но и реално да пречат на собственика да упражнява правото си. Съдът е разгледал и насрещен иск за възстановяване на прекъснат вертикален водопроводен щранг, с който се водоснабдяват таванските ателиета, и е намерил същия за неоснователен. Изложил е съображения, че притокът на течаща питейна вода създава предпоставки за възникване на констатирания и преустановен с прекъсването на щранговете теч, при което възстановяването на съответния щранг следва да се постанови след узаконяване на ателието, включително на инсталациите в него. Тези мотиви неправилно се възприемат от жалбоподателката в смисъл, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е основателен /и само/ при наличието на предпоставки за увреждане в резултат на незаконен строеж. Те са изложени с оглед констатирани от съда насрещни вредоносни въздействия върху имотите, които страните по делото притежават в изключителна собственост в сграда-етажна собственост, а не са резултат от разбиране за същността на негаторния иск в смисъла, изложен от жалбоподателката.
В обобщение, преценката по основателността на иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е предпоставена от заявените твърдения от ищеца за действия или бездействия, създаващи пречки за упражняване правомощията на собственика, както и от установените по всяко дело факти и обстоятелства при съответните конкретни хипотези, поради което и представената съдебна практика не може да се прецени като противоречива. Затова и не се разкрива наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационната жалба срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 18 от 31.03.2011 г. по в. гр. д. № 8/2011 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен от И. А. В. срещу И. Т. Б., за премахване на извършено преустройство и обособената от това баня на третия жилищен етаж над жилищна стая на втория етаж, в сградата в [населено място], [улица], и иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 806.69 лева – обезщетение за нанесени имуществени вреди от неоснователни действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: