3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1261
гр. София, 06.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1188 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Г. С. В. и Д. Г. В. срещу решение № 383/28.04.2011 г. по въззивно гр. дело № 554/2011 г. на Варненския окръжен съд. С него, като е отменено изцяло първоинстанционното решение № 125/17.01.2011 г. по гр. дело № 12131/2010 г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу [фирма] иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД за предаване държането на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, представляващ самостоятелен обект с предназначение за обществено хранене – кафе-сладкарница на две нива, с идентификатор № 10135.1507.448.1.3 по КК (подробно описан), поради прекратяване на договор за наем от 26.05.2008 г.
В касационната жалба се излагат изрични оплаквания за недопустимост на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т. 2 от ГПК. В тази връзка се поддържа, на първо място, че въззивното решение е постановено от съдебен състав, който следвало да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК – поради това, че от страна на касаторите-ищци е бил подаден до Инспектората към В. сигнал за допуснати нарушения по същото дело. Поддържа се също, че въззивното решение е недопустимо, като постановено по недопустима въззивна жалба, с която се обжалват единствено част от мотивите към първоинстанционното решение, което е в противоречие с т. 18 от тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
В писменото изложение на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, също се сочи недопустимост на обжалваното въззивно решение, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище за неоснователност на същата, както и за липса на интерес от подаването й, тъй като касаторът-ищец Г. С. В. получил владението и ключовете на процесния имот, видно от протокол от 29.06.2011 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В настоящото производство по чл. 288 от ГПК е недопустимо събирането на нови доказателства, какъвто е частният документ – протоколът от 29.06.2011 г., приложен към отговора на касационната жалба, и с който се обосновава процесуална недопустимост на последната.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. Подаването на сигнал до Инспектората към В. от страна по делото срещу съдия или срещу целия съдебен състав, разглеждащ делото, само по себе си поначало не би могло да обоснове основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Поради това, в случая обжалваното въззивно решение не е недопустимо, като постановено, според становището на касаторите, от съдебен състав, който следвало да се отведе от разглеждането на делото. Видно от съдържанието на подадената по делото въззивна жалба, в нея се съдържат оплаквания изключително срещу тази част от мотивите към първоинстанционното решение, в която е прието, че е ирелевантен въпросът за момента и начина на прекратяване на процесния договор за наем, при положение, че е безспорно по делото, че той е прекратен. Същевременно от страна на въззивника не се изразява несъгласие с крайния резултат, постановен с първоинстанционното решение, като с петиутма на въззивната жалба се иска единствено въззивният съд да признае, че процесният договор за наем е прекратен „с нотариалната покана от 07.01.2009 г., отправена от ищцовата страна …”. От друга страна, съгласно сочената от касаторите т. 18 от тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, страната не може да обжалва само мотивите към решението, когато то я удовлетворява като резултат.
Предвид гореизложеното, тъй като е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо – като постановено по недопустима въззивна жалба, и тъй като преценката за неговата валидност и допустимост следва да се извърши с решението на касационната съдебна инстанция, то касационното обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 383/28.04.2011 г. по въззивно гр. дело № 554/2011 г. на Варненския окръжен съд;
УКАЗВА на Г. С. В. и Д. Г. В. в 1-седмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 40 лв.; в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.