1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
София, 29.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 716 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. Д. от[населено място], Софийска област, чрез пълномощника му адв. А. И. И. от АК-София, против въззивно решение № 79 от 17.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1179/2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 151 от 05.11.2009 г. на Пирдопския районен съд, постановено по гр.д. № 211/2009 г., в частта му, с която са уважени предявените искове от Д. А. Д., срещу [фирма],[населено място], Софийска област, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението му, извършено със заповед № 22/27.03.2009 г. на изп. директор на ответното дружество за незаконно; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „механошлосер” в цех „С.” на ответното дружество и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 4666,92 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. С обжалваното решение трите обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният въпрос е подлежи ли на съдебен контрол обективното приложение на критериите за подбор по чл. 329 КТ, както и подборът относно качествата на работника може ли да се извършва върху несъществуващи факти и данни.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: Решение № 1283 от 03.05.1995 г. по гр. д. № 910/1994 г. на ІІІ ГО на ВС, Решение № 759 от 02.10.1991 г. по гр. д. № 629/1991 г. на ІІІ ГО на ВС и Решение № 1845 от 29.12.1999 г. по гр. д. № 768/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, [фирма], чрез пълномощника си адв. Николай Е. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят е извършил законосъобразно подбора между работниците, заемащи една и съща длъжност „механошлосер” преди да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай, предвид обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос относно законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ и приложената във връзка с това съдебна практика – решения на отделни състави на ВС и ВКС, а не задължителната съдебна практика по см. на т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че са релевирани основанията за допускане до касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 329 КТ. Поставеният от касатора въпрос е от значение за решаване на делото, но в случая не е налице противоречивото му решаване. Въззивното решение отразява трайно установената съдебна практика, намерила отражение и в представените решения на отделни състави на ВС и ВКС, че подборът следва да се извършва между работниците с еднородни трудови функции по законоустановените критерии на чл. 329 КТ – по-висока квалификация и по-добра работа. В обжалваното решение въззивният съд изрично е приел, че доколкото повече от един работник осъществяват едни и същи трудови функции подборът между тях при съкращаване в щата е задължителен като работодателят е задължен при извършването му да спазва законовите критерии по чл. 329 КТ. В случая по-конкретно съдът е приел, че законосъобразно проведен подбор е този, при който са налице условията, изискващи неговото провеждане, равнопоставеност на оценяваните работници, извършването на преценка от нарочно създадена комисия и по предварително определени критерии и обективирането на резултата от подбора в нарочен документ. Приел е обаче, че преценката по отношение критерия “по-добра работа”, е въпрос на целесъобразност, който е от компетентността на работодателя, съответно на прекия ръководител на служителя.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, при отчитане на обстоятелството, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Т.е. този правен въпрос следва да е свързан с решаващите изводи на съда, обосновали изводите му за съществуването или не на спорното право и се явява съществен с оглед изхода на делото. В настоящия случай не е налице тази хипотеза. Представени са убедителни доказателства, от които може да се установи как е формирана оценката в резултат на подбора. Представени са критерии, които покриват основните изисквания съгласно чл. 329 КТ за работника – по-висока квалификация и по-добра работа и които включват : трудов стаж на същата или сходна работа, образование, технически умения, технологична и трудова дисциплина, качество на работа и умение за работа в екип. Подборът е извършен между 48-те работници на длъжност „механошлосер” в дружеството, в т.ч. и ищеца, за които са оформени индивидуални оценки от експертна комисия като най-слабо е оценена работата на ищеца и още двама механошлосери – Д. Д. и В. Х.. Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел, че подборът е извършен законосъобразно и неговият извод е правилен, че не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя за ниво на изпълнение на работата от включените в подбора лица, която се прави по целесъобразност.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, в случая заявено бланкетно. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая по приложението на чл. 329 КТ е налице трайна съдебна практика, което не обосновава необходимостта от тълкуване на тази правна норма.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 17.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1179/2009 г. на С. окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 672 от 16.03.2010 г. на Д. А. Д. от[населено място], Софийска област.
ОСЪЖДА Д. А. Д. от[населено място], Софийска област да заплати на [фирма][населено място], Софийска област деловодните разноски за касационната инстанция в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: