2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
София, 06.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1285 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Югозападния университет „Н. Р.” –[населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. К., против въззивното решение № 517 от 11 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 789 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 3727 от 6 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 972 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото изводите на съда са неправилни и несъответни на установената фактическа обстановка; съдът е приел, че не е изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а след това, че изискването е изпълнено; без да е сезиран, въззивният съд приел, че на ищцата не били вменени задължения да упражнява контрол върху работата на служителите по спазването на техническите и технологичните правила при водене на документацията относно статута на студентите от факултета, а в качеството си на декан на факултета именно тя трябва да упражнява такъв контрол. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че съдът е необходимо да даде еднозначен отговор на материалноправния въпрос за прилагането на чл. 187 КТ при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата С. Г. М. с адрес в[населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. А., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че липсва основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че работодателят не е доказал спазването на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ преди налагането на атакуваното дисциплинарно наказание, но по отношение на неупражняването на контрол върху работата на служителите по спазване на техническите и технологичните правила при водене на документацията относно статута на студентите във факултета, са изискани обяснения; данните по делото сочат, че ищцата е изпълнила посочената в заповедта за налагане на наказание ректорска заповед; по второто нарушение – за неупражняване на контрол върху работата на служителите, поради липса на мотиви и отсъствие на реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ проверка за незаконосъобразност не може да се извърши; определените като нарушения на трудовата дисциплина бездействия на ищцата не покриват посоченото в заповедта основание по чл. 187, т. 3 КТ, тъй като упражняването на контрол в посочения смисъл не е въведено в кръга на длъжностните й задължения, а ако такова задължение е вменено със заповед на работодателя, то основанието би следвало да е по чл. 187, т. 7 КТ; несъответствието между фактическото и правно основание за налагане на дисциплинарното наказание е също самостоятелно основание за отмяна на незаконосъобразната заповед.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Решаващите изводи на съда са три – не е установено нарушение на посочената заповед на ректора на университета от страна на ищцата, посоченото второ нарушение не попада в кръга на възложената на ищцата работа по съответния ред, а ако работата е била възложена, то неизпълнението й би било основание за нарушение по друг текст. Обуславящ изхода на спора в случая би бил въпросът несъответствието между фактическото и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание представлява ли самостоятелно основание за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Касаторът обаче се е задоволил да посочи, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е съдът да се произнесе по въпроса за приложението на чл. 187 КТ. Поставеният по този начин въпрос не дава яснота какво е включено в предмета на спора, за да може отговорът на съда по реда на чл. 290 ГПК да обуслови друг краен резултат по делото. Останалите съображения на касатора, изложени в жалбата, са по естеството си касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, вземани от съда предвид едва при същинското касационно разглеждане на делото, а не са основания за допускане на касационния контрол.
Освен поставения въпрос, касаторът изтъква, че се поставя въпросът кой следва да упражнява контрол върху работата на служителите по спазването на техническите и технологичните правила при водене на документацията относно статута на студентите от факултета, ако не съответният декан, като в тази насока е и трайната практика на ВКС, която касаторът прилагал. Към касационната жалба не са представени никакви доказателства относно твърдяната практика на ВКС. По поставения въпрос на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика, имаща задължителна сила – постановление на пленума на ВС, тълкувателни решения или уеднаквена съдебна практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Съобразно приетото в т. 2 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, дори когато в съдебните актове на ВКС по реда на отменения ГПК е установено трайно съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба, то тази практика не е задължителна. Ето защо следва да се приеме, че касаторът твърди наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не както се твърди от ответника по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Непредставянето на такава практика, с която да се установи противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос, води до извода за липса на основание за допускането на касационния контрол – така се приема и в т. 3, абзац последен на посоченото тълкувателно решение.
Ответникът не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 517 от 11 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 789 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: