4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
С., 12.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 501 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си юриск. К. М., против въззивно решение № 19 от 13.02.2012 г., постановено по в.гр.д. № 538/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, с което като е потвърдено решение № 128 от 17.10.2011 г. на Радневския районен съд, постановено по гр.д. № 231/2011 г., са уважени предявените от Я. С. Р. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие със задължителната съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. И. правен въпрос от процесуално естество, конкретизиран от настоящата инстанция, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е – следва ли в случаите на чл. 272 ГПК в съобразителната част на въззивното решение, мотивите на въззивния съд да са пълни и да съдържат съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, или само да възпроизвеждат мотивите на първоинстанционния съд. В контекста на твърдението за неправилност на въззивното решение са поставени и правни въпроси за приложението на чл. 193 и чл. 195 КТ в конкретния случай. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се е позовал и представил съдебни решения, както следва: ТР № 1/2001 г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК, ППВС № 1/1953 г., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 1413/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. на ВКС и решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д. № 677/2001 г. на І г.о. на ВКС. Представените определение на ВКС в производство по чл. 288 ГПК и въззивно решение № 12 от 03.03.2012 г. по в.гр.д. № 536/2011 г. на С., за което липсват данни, че е влязло в сила, не съставляват съдебна практика по см. на т. 2 и т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Я. С. Р. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. М. АК-Стара З., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е немотивирана, тъй липсва един от обективните признаци, посочени в императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ – не е посочена конкретна дата/период на извършеното нарушение, както и конкретните действия или бездействия на ищцата, представляващи нарушения на трудовата дисциплина. Приел е също така, че липсва съответствие между нарушенията, посочени в заповедта за дисциплинарно уволнение и обстоятелствата, за които е поискано писмено обяснение от ищцата, с което е нарушена нормата на чл. 193, ал. 1 КТ. В. съд е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение във връзка с приетото, че не е налице нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата по см. на чл. 186 КТ, поради липса на виновно поведение от страна на същата.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е от значение за решаване на делото, но той не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като съдебната практика по прилагането на чл. 272 ГПК е уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК. Така с решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 346 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 1387/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. е прието, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение като с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК може да препрати и към мотивите на първонстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадане на фактическите и правни изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност. Но и в такъв случай съдът мотивира решението си като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора.
Решението на въззивния съд в настоящия случай е съобразено, както с посочената съдебна практика, която съгласно т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер, така и с тази, съдържаща се в представените от касатора съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая решаващата дейност на първоинстанционния и на възззивния съд е била еднаква по обем, тъй като пред въззивния съд не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. Поради съвпадане на фактическите и правни изводи, въззивният съд е препратил съобразно чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като същевременно е отговорил на оплакванията във въззивната жалба. По отношение на поставените въпроси за неправилно приложение разпоредбите на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като са формулирани общо и в контекста на неправилност на въззивното решение, същите не съставляват материалноправни въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно който правен въпрос е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му и поради това е от значение за изхода по конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда, но не и за възприемане на конкретна фактическа обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Затова изложените твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените по делото разноски за касационното производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 13.02.2012 г., постановено по в.гр.д. № 538/2011 г. на Старозагорския окръжен съд І граждански състав, по касационна жалба с вх. № 3383 от 12.03.2012 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплатят на Я. С. Р. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: