3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
гр. София, 17.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5223 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 16.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 182/2014 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
Ответникът не взима становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението си, въззивния съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съдът е приел, че предявените искове са основателни. До този извод, съдът е достигнал, като е приел, че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца по делото, същия се е ползувал от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ, доколкото от събраните по делото доказателства е приел за установено, че същия е трудоустроен и страда от исхемична болест на сърцето, заболяване, което е сред изрично посочените в чл.1, т.1 от Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила. Тъй като преди прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда, както и мнението на ТЕЛК, съдът е приел, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно само на това основание и е уважил предявените обективно съединени искове.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и постановеното решение е недопустимо. Твърдението на касатора се свежда до това, че в исковата молба не е посочено конкретното заболяване, от които страда ищеца, поради което съдът е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се по доводи, които не са наведени от ищеца за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. Горните доводи относно недопустимостта на решението, касаторът прави, въпреки изричното посочване на ищеца в исковата молба, че се ползува от защитата на чл.333, ал.1, т.2 КТ, тъй като страда от заболявания, които налагат преди прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят да е получил предварително разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Всъщност, видно от текста на исковата молба, това са и единствените съображения и обстоятелства, на които се основава предявения иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като незаконосъобразна.
Направения довод за недопустимост на постановеното решение следва да е такъв, който при обсъждането му по същество да е основание за недопустимост на решението, което се обжалва с касационната жалба. Непосочването на болестта, от която страда ищец по иск за отмяна на незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение , при положение, че ищецът се е позовал на закрилата по чл.333 КТ, не е нередовност на исковата молба, като произнасяното на съда по направения довод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение на това основание не е в нарушение на диспозитивното начало, доколкото такъв довод е направен в исковата молба. Липсата на сочени основания, годни до доведат съда до извод за недопустимост на постановеното решение, води съда до извод и за липса на основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, доколкото други основания по чл.280, ал.1 ГПК не се сочат от касатора.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 182/2014 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.