5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
гр. София 30.12.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 906 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците В. Й. Д. и Н. В. И. срещу решение № 325/15.03.2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 9876/07 г. на Варненския районен съд и е прието за установено по отношение на В. Й. Д. и Н. В. И., че К. И. И. е собственик по реституция, извършена с решение № 238/15.07.94 г. на ПК[населено място] на ? ид.част от недвижим имот, находящ се в землището на[населено място], кв.”В.”, м.”Д. кашъ”, представляващ имот № 2746 по ПНИ на с.о.”М. р., Б. Ч. и Д.” с площ от 602 кв.м.
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1. допустимо ли е при противоречиви доказателства в гражданския процес съдът да не формира изводи за правно релевантните факти и по-точно в случая поради наличие на две групи свидетели, дали противоречиви показания, че не е в състояние да формира извода за това коя от страните владее имота, обуславящ изводите за допустимост на положителния установителен иск за собственост на имот, решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – решение № 87/04.09.58 г. по дело № 55/58 г. на ОСГК на ВС, решение № 212/24.03.2009 г. по гр.дело № 4969/2007 г. на I. г.о. – основание за допустимост по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, 2. допустимо ли е предявяване на установителен иск за собственост в случаите, когато обектът на спора е във владение на ответника по иска, решен в противоречие с практиката на ВКС и ВС – решение № 1188/08.04.1960 г. на ВС, решение № 240/70 г. на I г.о. на ВС, решение № 409/71 г. на I. г.о., 3. допустимо ли е съдът служебно да констатира и поправя грешки в основанието и петитума на предявения иск с решението си, без заявено искане от ищцовата страна и без да бъде дадена възможност на насрещната страна да изрази становище, и представлява ли несъответствие на предявеното основание с доказателствата по делото техническа грешка или неоснователен иск, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че съдът е разрешил спора на непредявено основание, като е нарушил изискването да осигури защита в рамките и по начин, поискани от ищеца, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 620/93 г. I г.о. по гр. дело № 211/93 г. на ВС. 4. представлява ли наследяването по закон елемент от придобивното основание в случаите, в които правото на собственост се възстановява на наследниците на починал собственик, правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 5. представлява ли задължителен елемент от фактическия състав за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ посочване на предпоставките, предвидени в чл.10 от ЗСПЗЗ, правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата – чл.280,ал.1,т.2 ГПК – решение № 235/08.02.95 г. по г.дело № 2541/94 г. на ВС I. г.о., решение № 939/22.06.2006 г. по г.дело № 1317/2005 г. на IV г.о, 6. относно критериите за понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, решаван противоречиво от съдилищата чл.280,ал.1,т.2 ГПК – решение № 17/29.01.2009 г. по гр.дело № 5210/07 г. на I г.о. на ВКС, решение № 208/03.04.2009 г. по гр.дело № 5568/2007 г. на IV г.о., решение № 358/02.06.09 г. по г.дело № 714/08 г. на ВКС II г.о., решение № 1593/02.10.03 г. по г.дело № 1632/02 г. на ВКС IV г.о., 7. приложима ли е разпоредбата на чл.34 от ГПК/отм./ и може ли исковата молба да се счита подадена в рамките на деня в случаите, когато не е подадена в съд или по пощата, а е изпратена по куриер след изтичане на работното време на съда, правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 от ГПК, 8. при упражняване съвместно владение от две лица, които не са съпрузи предявяването на иск за собственост срещу единия владелец прекъсва ли срока на придобивната давност и спрямо владелеца, който не е ответник по иска – правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата К. И. И., чрез адв. Ст. С. изразява становище за липса на основанията за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен от К. И. И. положителен установителен иск за собственост на 1/2 ид.част от недвижим имот, находящ се в землището на[населено място], кв.”В.”, м. ”Д. к.”, представляващ имот № 2746 по ПНИ на с.о. ”М. р., Б. ч. и Д.” с площ от 602 кв.м.
Прието е от въззивния съд, че наследодателят на ищеца И. М. е придобил правото на собственост върху нива от 3 дка в м. „Д. к.” на основание договор за покупко продажба, сключен в предвидената от закона форма – н.акт № 27/52 г. на нотариус при С. околийски съд. Наследници по закон на общия наследодател И. М., починал на 27.05.86 г. са ищецът К. И. И.-син, И. И. И.-син, починал на 20.04.97 г. и М. К. М. – съпруга, починала на 30.05.98 г. Процесния имот е бил внесен в ТКЗС. Възоснова на решение на ПК № 238/15.07.94 г. собствеността върху имота – нива от 2.865 кв.м. находяща се в терен по пар.4 на В. м. ”Д. к.”, съставляващ имот № 10654 по КП от 1956 г. е била възстановена в полза на наследниците на И. М..
Прието е, че в полза на жалбоподателя В. Д. е било валидно предоставено по реда на 26 ПМС/87 г. право на ползване върху имот от 600 кв.м., находящ се в землището на[населено място], м. ”М. р.” и стойността на терена е изплатена в срок. Идентичността на посочения имот, с част от този, възстановен в полза на наследодателя на наследниците на И. М. съдът е установил възоснова на заключение на тричленна СТЕ, както и от останалите доказателства, събрани по делото. Според въззивния съд към 01.03.1991 г. в имота не е била изградена постройка по смисъла на пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, която да е годна за сезонно или постоянно обитаване. Прието е възоснова на изслушана СТЕ, че в имота е изградена барака, която се използва за съхранение на инвентар и не е годна за сезонно ползване. При тези съображения съдът е направил извода за липса на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на пар. 4а от ЗСПЗЗ в полза на ответниците по иска. Съдът е изложил и съображения относно възражението на ответниците за придобиване на имота на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, тъй като от влизане в сила на разпоредбата на чл.5,ал.2 от З. – 22.11.97 г. до предявяване на иска – 21.11.2007 г. десетгодишния давностен срок не е изтекъл. Прието е, че имота не е придобит и на основание краткия давностен срок, поради липса на данни ответниците да са частни правоприемници на лица, легитимиращи се като собственици на същия. Възоснова на тези съображения съдът е извел решаващия извод за основателност на установителния иск за собственост.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос. С решение № 87/04.09.1958 г. по гр.дело № 55/58 г. на ОСГК на ВС е изразено становище, че когато двама свидетели дадат противоречиви показания съдът трябва да положи усилия да разкрие кой от тях говори истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на твърденията им с оглед на самите тях и на останалите данни по делото мотивирано да каже на кого от двамата дава вяра и в резултат на това да приеме за установено едното или другото твърдяно обстоятелство. С решение № 212/24.03.209 г. по гр.дело № 4969/2007 г. на ВКС I. г.о. съдът се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот – с пр. осн.чл.97,ал.1 ГПК/. Прието е, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото, че в тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери, че въззивният съд е посочил защо не дава вяра на определени свидетели, при кои от тях е налице заинтересованост от изхода на делото, кои от тях имат непосредствени впечатления и в какво си противоречат показанията им. Застъпено е становище, че касационният съд като контролно-отменителна инстанция може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение. С обжалваното решение съдът е приел, че е налице правен интерес за ищеца от търсената с иска защита, като е направил извода, че е налице извънпроцесуален спор на страните по делото за собствеността на имота. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел за неустановен факта на владение върху процесния имот нито за ищеца, нито на ответниците. Следователно правният въпрос съдът не е решил в отклонение с даденото разрешение в цитираните решение на ОСГК на ВС и на състав на ВКС. Дали правният извод на въззивния съд по допустимостта на установителния иск е правилен е предмет на преценка в производството по чл.290 ГПК, но не и в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателите допустимо ли е предявяване на установителен иск за собственост в случаите, когато обектът на спора е във владение на ответника по иска, решен в противоречие с практиката на ВКС и ВС – решение № 1188/08.04.1960 г. на ВС, решение № 240/70 г. на I г.о. на ВС, решение № 409/71 г. на I. г.о. на ВС. Правният въпрос е неотносим, към предмета на спора, тъй като с въззивното решение съдът не е приел спорният имот да е във владение на ответниците, съответно не е разрешил този въпрос. Поради това не следва да се обсъжда и цитираната практика на състави на ВС.
Поставените правни въпроси в п.3-ти от изложението касаят приложението на процесуалните норми на чл. 2, ал. 1 ГПК/отм./, чл.98 ГПК/отм./, чл.100 ГПК/отм./ и чл.116 ГПК/отм./. Съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 4 правният въпрос, от значение за изхода на делото и разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия. Посочените текстове на ГПК/отм./ са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която не следва да се осъвременява. Относно доводите на жалбоподателите, че съдът е разрешил спора на непредявено основание, като нарушил изискването да осигури защита в рамките и по начин, поискани от ищеца съдът намира, че същите касаят правилността на обжалваното решение и са основание за касационна отмяна по чл.281,т.3,пр.2-ро ГПК, които не са предмет на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Относно правния въпрос, поставен в п.4-ти представлява ли наследяването по закон елемент от придобивното основание в случаите, в които правото на собственост се възстановява на наследниците на починал собственик съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос касае приложението на чл.77 ЗС и чл.10 ЗСПЗЗ. Тези правни норми са достатъчно ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. Съдебната практика по приложението им е обилна и непротиворечива.
Не се установявява основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, посочен в п. 5-ти от изложението представлява ли задължителен елемент от фактическия състав за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ посочване на предпоставките, предвидени в чл.10 от ЗСПЗЗ. С решение № 235/08.02.95 г. по г. дело № 2541/94 г. на ВС I. г.о.състав на ВС се е произнесъл по фактическия състав на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ, като е прието, че той включва елементите – земята да е земеделска по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, респективно чл.1 ППЗСПЗЗ,, върху нея да не са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, земята да е притежавана от заявителя или от негов наследодател преди образуване на ТКЗС или Д., да е включена в ТКЗС, Д. или други образувани възоснова на тях селскостопански организации. С решение № 939/22.06.2006 г. по гр.дело № 1317/2005 г. на ВКС IV г.о. е прието, че решението на ПК/ОСЗ/, постановено по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ е индивидуален административен акт, който се издава в специално административно производство, изключващо възможността да участват и „заинтересовани лица” по смисъла на чл.17 З./отм./, поради което в общото исково производство, при възражение от страна на тези, които претендират собствени права върху имота, трябва да се изследват и предпоставките за реституция по чл.10 ЗСПЗЗ – всички или само някоя от тях в зависимост от конкретните твърдения на оспорващата страна. В настоящият случай по възражение на ответниците по иска въззивният съд по реда на косвения съдебен контрол е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в полза на наследодателя на ищеца върху спорния имот. Следователно правния въпрос съдът е разрешил в съответствие с даденото разрешение в посочените решения на състави на ВКС.
По правния въпрос, посочен в п. 6 -ти относно критериите за понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С въззивното решение съдът е приел, че в спорния имот към 01.03.1991 г. не е установено да е изградена постройка по смисъла на пар.1в, ал.3 ППЗСПЗЗ, която съобразно действащите правила и норми към този момент да е годна за постоянно или сезонно обитаване. Като е преценил събраните по делото доказателства съдът е приел, че изградената в имота барака, която се ползва за съхранение на инвентар не е годна за сезонно ползване и не отговаря на изискванията на чл.177 от наредба № 5 ПНТСУ от 1977 г., съответно на чл.108, ал.7 и чл.303,ал.3 и ал.4 ППЗТСУ. В цитираната практика на състави на ВКС – решение № 17/29.01.2009 г. по гр.дело № 5210/07 г. на I г.о. на ВКС, решение № 208/03.04.2009 г. по гр.дело № 5568/2007 г. на IV г.о., решение № 358/02.06.09 г. по г.дело № 714/08 г. на ВКС II г.о., решение № 1593/02.10.03 г. по г.дело № 1632/02 г. на ВКС IV г.о. е дадено разрешение на поставения правен въпрос, като различието в правните изводи, произтича от различието и на хипотезите по всяко от делата. Поради това правният въпрос не е решен при хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Поставения въпрос в п. 7-ми от изложението – приложима ли е разпоредбата на чл.34 от ГПК/отм./ и може ли исковата молба да се счита подадена в рамките на деня в случаите, когато не е подадена в съд или по пощата, а е изпратена по куриер след изтичане на работното време на съда съдът преценява, че не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Разпоредбата на чл.34 ГПК/отм./ е ясна и пълна и по приложението й е налице трайна и обилна съдебна практика. По същите съображения не следва да се допусне и касационно обжалване по правния въпрос по п.8-ми. Този правен въпрос касае приложното поле на чл.116,б.”б” ЗЗД. Посоченият текст е ясен и не се налага тълкуването му. Постановената непротиворечива съдебна практика по приложението му съдът намира, че не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното до тук съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 325/15.03.2010 г. по в. гр. дело № 2263/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: