3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
София 08.12.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 740/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. О., със съдебен адрес -[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ц. М., срещу решение №1421 от 17.11.2009 г. по гр. дело №1714/2009 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 08.04.2009 г. по гр.дело №1065/1999 г. на С. градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Министерство на отбраната искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумите 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 11 440 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и инцидентният установителен иск за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните по делото към 09.10.1994 год., тъй като гражданският договор от 06.10.1994 г. е антидатиран. Въззивният съд е приел, че към момента на злополуката – 09.10.1994 год. между страните не е съществувало трудово правоотношение, а гражданско такова въз основа на договор от 06.10.1994 г., поради което исковете са неоснователни.
Ответникът по касационната жалба Министерство на отбраната,[населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси, отнасящи се за това има ли сила на пресъдено нещо между страните по делото след като с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен иск за обезщетение за други вреди от същата злополука; дължи ли се произнасяне с решение по предявения инцидентен установителен иск и за възможността при идентични обстоятелства с друго влязло в сила решение на СГС да се приеме, че въз основа на договора от 06.10.1994 г. за друг работник е възникнало трудово, а не гражданско правоотношение. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Представено е решение на СГС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1421 от 17.11.2009 г. по гр. дело №1714/2009 г. на С. апелативен съд. Това е така, защото първите два повдигнати от касатора въпроси не са правнорелевантни, тъй като не обуславят крайното решение. Въззивният съд е приел, че исковете с правно основание чл.200 КТ за процесните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са допустими, тъй като спорът за тях не е разрешен със сила на пресъдено нещо. По същата причина се е произнесъл с решение и по предявения инцидентен установителен иск. Последният повдигнат въпрос обуславя крайното решение, обаче не е решаван противоречиво от съдилищата. С представеното от касатора влязло в сила решение на СГС е прието, че е налице хипотезата на чл. 17 ЗЗД, тъй като със сключването на договора от 06.10.1994 г. страните са искали да прикрият наличието на трудови правоотношения с договор за изработка с цел да не се плащат допълнително данъци и да се намалят разходите за строителство. С обжалваното решение е прието, че не е доказано твърдението на ищеца, че договорът от 06.10.1994 г. е антидатиран с цел да се установи, че към момента на злополуката е работил по този граждански договор, а не по съществуващо преди това и прекратено вече срочно трудово правоотношение. Според ТР №1 от 19.02.2010 год. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение. В случая въпросите не са идентични, тъй като в единия случай съдът се е произнесъл за наличие на симулация по смисъла на чл. 17 ЗЗД на договора от 06.10.1994 г., а в другия по твърдения за антидатиране на същия договор за изработка с цел доказване работа по гражданско, а не по трудово правоотношение. Ето защо в случая няма противоречиви решения по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1421 от 17.11.2009 г. по гр. дело №1714/2009 г. на С. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.