О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
София, 12.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1148 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. В. и П. Н. В. против решение № 40 от 28.01.2009г.,постановено по гр.д. № 759 по описа за 2008г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 19 от 16.05.2008г., постановено по гр.д. № 3/2007г. на Б. РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение на П. Д. З., Д. Д. З. и Р. Р. П., че ищците са собственици на 80 кв.м. от имот 140, за който е отреден парцел ****Х от кв. 33 по плана на гр. Б. и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху тази площ.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че.с н.а. № 188/16.05.1967г. касаторката М. В. купува лозе от два декара в землището на гр. Б., м. “П” /сега “С”/, което по неодобрения план на гр. Б. от 1969-1970г. г. е заснето като имот пл. № 12. Продава от него при действието и по реда на ЗСГ с н.а. № 109,т.І/1977г. и н.а. № 210 т.І/1977г. по 400 кв.м. и на дъщеря си с н.а. № 73,т.І/1995г. Светлозара още 583 кв.м. По плана от 1985г. този имот е заснет като имоти 140 и 142, за които са отредени п. І-общински, п. ІХ-440 – предмет на спора, п. ІІ-142 и п. Х-142. По кадастралната карта, одобрена 2004г. ПИ ІХ-440 е заснет като имот 02508.8.278 с площ 520 кв.м., попадащ в урбанизираната територия, записан на името на Т. П. С. , чийто наследници са ответниците. Този имот е продаден на Р. П. З. от общината с договор от 02.09.1994г. Той е починал на 04.05.1995г. и ответниците са негови наследници. Според вещото лице имот 02508.8.278 попада изцяло в очертанията на имот 12. Въззивният съд е приел, че в последната част заключението е неправилно и не го е кредитирал, като е формирал собствен извод, че имот 278 е извън очертанията на имот 12, че върху него на праводателите на ответниците е отстъпено право на строеж от държавата. Тъй като имот 278 по план има квадратура 440 кв.м., а при действителни измервания е 520 кв.м., ищците считат, че 80 кв.м. от техния имот неправилно е предаден на ответниците. Въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на площта от 80 кв.м., тъй като няма данни това да е придаваемо по регулация место, както и защото иска по чл. 108 от ЗС се води по действащия план, а ако има данни за грешно заснемане на границите, пътя на защита на ищците е друг..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения на съда, тъй като иска който са предявили е посесорен – за възстановяване на отнетото им владение върху спорните 80 кв.м., които дори да са предадени по регулация към имота на ответниците, то не е била изпълнена процедурата за заемане на имота, защото спорното место не им е платено..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се навежда съображение, че съдът не се е произнесъл по предявения иск. Считат, че са предявили иск по чл.108 от ЗС, но само за предаване на владението върху 80 кв.м. неправилно съдът ги насочва към иск за определяне на граница,а съдебната практика не допуска да се води такъв иск за имоти от урбанизираната територия, защото при тях границата се определя от плана. Според касаторите, съдът необосновано не е кредитирал заключението на вещото лице, което е приело, че целия парцел ****Х140 е включен в имот 12, а не както е приел въззивния съд – че се касае за съседни имоти. Позовават се на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК относно това с какъв иск следва да се брани собственици в описаната хипотеза, когато част от неговия имот е заснет към площта на съседен имот без да е придаваемо по регулация место.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Повдигнатият с изложението към касационната жалба основен въпрос е относно правната квалификация на предявения иск – посесорен, или ревандикационен и допустим ли е иск за граница, или следва да се води иск за попълване на кадастрална основа, когато е заснета площ от собствения имот към съседен имот, за който е отреден парцел ****о имотните граници..
Въпросът за квалификацията на предявения иск действително е важен и определя изхода от спора, но съдът в съответствие с формулирания петитум е определил правното основание на предявения иск, като такъв по чл. 108 от ЗС.. Посесорният иск не е част от ревандикационния. Той е за защита на фактическото състояние владение и не се предявява от собственика, а от владелеца. Чрез посесорните искове по чл. 75 и 76 от ЗС не се защитата владението, като едно от правомощията на собственика, което е предмет на защита чрез иска по чл. 108 от ЗС, а владението, като фактическо състояние преди да бъде трансформирано в право на собственост. Активно легитимиран да предяви владелчески иск е само владелеца или държателят в хипотезата на чл. 76 от ЗС. Посесорният иск е допустим и в хипотезата, когато собственик на един имот е изгубил правото на собственост върху него на основание дворищна регулация при действието на отменените ЗПИНМ, или на ЗТСУ, но не са изпълнени условията за заемане на имота от собственика на парцела, към който се придава имота./ Р 578-96-ІV, Р 1077-08-ІV/ Тази хипотеза обаче по делото не е доказана, тъй като регулационните граници на парцел ****Х-440 съвпадат напълно с имотните граници, т.е. няма придаваемо по регулация место. Ако неправилно спорната площ е заснета в очертанията на имот 140, то установяването на това действително може да стане само с иск за установяване грешка в кадастралната основа. Такъв обаче ищците не са предявили. Представеното решение № 1* от 04.07.1977г., постановено по гр.д. № 905/1977г. І гр.о. на ВС, че иск за определяне граница на имот в регулацията по чл. 109, ал.2, респективно чл. 109а от ЗС е недопустим не касае мотиви, изложени от въззивния съд и няма отношение към предмета на делото. Съдът не е приемал, че ищците следва да предявят такъв иск. В този смисъл с възивното решение не се създава порочна практика.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е обоснована нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, което да има нужда от тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Цитираната съдебна практика е последователна и не се нуждае от промяна.
Втория въпрос е процесуален и касае приложението на нормата на чл. 157, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства. Съдът в съответствие с тази норма и непротиворечивата съдебната практика по приложението й не е кредитирал заключението на СТЕ и се е обосновал. Затова и по този въпрос не са доказани основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 40 от 28.01.2009г., постановено по гр.д. № 759 по описа за 2008г. на Добрички окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. Н. В. и П. Н. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: