О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
гр. София, 12.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5023 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. П. – Д. против решение № 2560/02.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 14212/2012 г. от Софийски градски съд, ІІ”г” състав.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на три обективно съединени иска с правно основание чл.45 ЗЗД. Съдът е приел, че с публикуването на три статии във в.”Г.” на 05-11.11.2009 г., 12-11.11.2009 г. и 10-16.11.2009 г. и изписването на името на ищцата като „К.”, озаглавяването на една от статиите „К., К. .. ти си в дъното на отходната журналистика”, както и публикуването на колаж, в който лицето на ищцата е поставено в тоалетна чиния, е осъществен състава на непозволеното увреждане. Съдът е приел, че две от статиите не са подписани от автор, поради което отговорността на деянието за причинените вреди се носи от главния редактор на печатното издание, а третата от статиите е с автор ответника по делото – главен редактор на в.”Г.”, като в това си качество, отговорността също е на ответника по делото. С публикуването на статиите, съдът е приел че противоправно е нарушен принципът да не се вреди другиму, доколкото в печатното издание се съдържат посочените по-горе обидни словосъчетания, променящи фамилното име на ищцата, без да е ясна целта на тази промяна и с които публикации се надхвърля добрия тон. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил принципа на чл.52 ЗЗД, като е отчел обстоятелството, че публикациите са станали достояние на неограничен кръг лица, като са довели, с оглед събраните по делото доказателства, до негативно отражение на физическото и психическото здраве на ищцата.
Съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди за всяка една от статиите, с които е осъществен състава на чл.45 ЗЗД.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Въпросът, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е може ли да се търси отговорност на главния редактор за вреди, нанесени с публикации или отговорността се носи от печатното издание. Твърди се, че отговорността на главния редактор не може да се ангажира както по реда на чл.45 ЗЗД, така и по реда на чл.49 ЗЗД, като според касатора този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено с решение № 648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г. на V г.о. на ВКС. На първо място, цитираното от касатора съдебно решение не е от категорията съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебно практика съгласно тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а е постановено по реда на ГПК /отм./ и може евентуално да бъде основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само доколкото даденото разрешение противоречи на възприетото от въззивния съд по него и доколкото по този въпрос няма задължителна съдебна практика, която е в съответствие с даденото от съда разрешение. В случая, относно възможността главния редактор да носи отговорност за статии в печатно издание, които нямат посочен автор, както и отговорността на главния редактор да се ангажира като автор на статии, подписани от него като автор е налице задължителна съдебна практика, с която ВКС с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК дава положителен отговор на така поставения правен въпрос. Това са решение №147/18.03.2011 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 1640/2010 г. на ІV г.о., р. №404/13.07.2010 г. по гр.д.№ 907/2009 г. на ІІІ г.о. и др. Доколкото отговора на правния въпрос, даден от въззивния съд съответствува на даденото разрешение с цитираните решения, не е налице касационното основание както по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Твърди се, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно ангажирането на отговорността на отговорността на ответника, на основание чл.45 ЗЗД, без да са налице обстоятелства, които да доведат до извод за наличие на причинна връзка и вреда, които са два от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Съдът не се е произнесъл по така поставения правен въпрос в смисъл, че следва да се ангажира отговорността на ответника при липсата на тези два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане, напротив, приел е, че за ищцата са настъпили неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка с деянието на ответника по делото, поради което липсва противоречивото разрешение на правния въпрос, на което се позовава касатора, както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Твърди се, че във връзка с възможността да се присъжда обезщетение два пъти, за едно и също нещо, публикувано в две различни статии, като в тази връзка се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителните указания, дадени до съдилищата с ППВС №4/1968 г., като въззивният съд не се е съобразил посочените указания. Не се сочи в какво точно се състои несъобразяването на задължителните указания , дадени с цитираното ППВС, доколкото то не касае възможността да се нанесе два пъти деликт с две статии в печатно издание, а единствено относимото са указания, дадени с постановлението относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди, с раздел ІІ на ППВС №4/1968 г., което съдът е съобразил изцяло, поради което липсва произнасяне от страна на съда в противоречие с това постановление.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2560/02.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 14212/2012 г. от Софийски градски съд, ІІ”г” състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.