5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
София, 17.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2977 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. Д. Д., чрез юрисконсулт Р. Р., против въззивното решение № 262 от 6 февруари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 3903 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 4139 от 1 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 7112 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2013 г. в частта му за признаване на незаконно уволнението на П. М. В. от [населено място], В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт управление на резултатите”, и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 16 април – 16 октомври 2013 г. от 4516,44 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се съображения за това, че работодател на ищцата първоначално е било П.за т. п. – П., и при него тя е заемала длъжността „икономист, анализи и планиране”, а при закриването му по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ работодател е станал касаторът и ищцата е приела без възражения да изпълнява длъжността „старши експерт управление на резултатите” със срок за изпитване. Твърди се, че не е съществувала пречка за включване на клаузата за изпитване, тъй като касаторът не е бил работодател на ищцата до прекратяването дейността на поделението, а и представената от ищцата длъжностна характеристика за първата длъжност е била изключена от съда от доказателствата по делото. Оспорва се виждането на съда, че касаторът е следвало да представи като доказателство съответната длъжностна характеристика, след като ищцата основава твърденията си за незаконност на уволнението именно на липсата на промяна в длъжността. В. съд не се е произнесъл по направеното във въззивната жалба твърдение за наличие на двама работодатели, и неправилно е приел, че не е доказано при условията на главно и пълно доказване, че трудовите функции, изпълнявани от ищцата преди и след последно сключеното допълнително споразумение с клауза „срок на изпитване” не са сходни. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска произнасянето на ВКС в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата П. М. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. П., в отговор на касационната жалба поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд възприема съобразно представените доказателства правоприемството в трудовите правоотношения по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ между закритото поделение и касатора, както е отразено и в заповед на касатора. Изключена от доказателствата по делото е длъжностна характеристика, представена от ищцата за длъжността й в поделението поради непредставянето й в оригинал след оспорване от касатора, което обаче не отменя задължението на работодателя да представи съответната длъжностна характеристика (за няколко заемани последователно длъжности в поделението), предвид сторените в исковата молба възражения срещу уволнението. Заключено е, че работодателят не е доказал, че трудовите функции, изпълнявани от ищцата преди и след последно сключеното допълнително споразумение с клауза „срок за изпитване” не са били сходни, поради което трудовия договор в частта му за клаузата е недействителен и трудовото правоотношение не може да бъде прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване, тъй като нито един от тях не взема предвид конкретните изводи в обжалваното съдебно решение.
Пита се изключването от съда на ключово писмено доказателство поради непредставянето му в оригинал от ищцовата страна обуславя ли доказване на доводите и съображенията, изложени в исковата молба. Въпросът е насочен към частта от мотивите на съда, третираща прилагането на процедурата по чл. 183 ГПК по отношение на документ, оспорен от насрещната страна. В случая съдът е основал становището си за основателност на иска, освен другите обстоятелства, и върху факта на неизпълнение на задължението на работодателя да представи съответните доказателства във връзка с изложените в исковата молба съображения за незаконност на уволнението. Съдът е взел предвид разпределянето на доказателствената тежест в рамките на оспорване на уволнение, в което тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право на прекратяване е именно на страната на работодателя, като даденото разбиране е напълно в съответствие с константната съдебна практика и не се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По същите съображения неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по въпроса при оспорване на писмено доказателство и изключването му от доказателствения материал по делото на основание чл. 183 ГПК от въззивната инстанция, какви са задълженията на съда: да върне делото на първоинстанционния съд, да приеме изцяло решението му, въпреки изключване на едно ключово доказателство, представено от ищцовата страна и недоказването за съществуването му, или да отмени решението, както и по въпроса законосъобразно ли е решение, постановено при изключване на писмено доказателство от доказателствения материал по делото на основание чл. 183 ГПК на въззивната инстанция. Извън факта на непредставянето на противоречива съдебна практика (искането за допускане на касационно обжалване изрично е поставено от касатора в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), което е достатъчно основание съобразно мотивите на ОСГТК в т. 3 на ТР № 1/2009 г. за недопускане на касационното обжалване, и тук касаторът не е съобразил основното правило за разпределяне на доказателствената тежест при исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, приложено от съда.
Неотносими към конкретните изводи на съда са въпросите работодател ли е [фирма] в качеството му на юридическо лице по смисъла на Кодекса на труда, и работодател ли е П. за т. п. – П. по смисъла на § 1 ДР КТ. В обжалваното решение не е отречено качеството на работодател на кой да е от посочените субекти, но е прието, че е осъществено запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя, съобразено и с изрично заявеното в заповед № 80 от 8 февруари 2012 г. на управителите на [фирма], т. 2 (л. 25 от първоинстанционното дело), че трудовите правоотношения с работниците и служителите от закритите поделения по т. 1 на заповедта (между тях е и П. за т. п. П.), се уреждат в съответствие с разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ, като техен работодател става дружеството. Предвид изложеното не се обосновава допускане на касационното обжалване и по въпроса писмени доказателства и свидетелски показания за наличие на двама работодатели и задълженията на съда при оспорването им какви са, тъй като не е станал предмет на питане изводът на съда за осъществено правоприемство в трудовите правоотношения между двата субекта.
На последно място се поставя въпросът законосъобразно ли е решение, постановено при допускане на процесуално нарушение. Отговорът на въпроса е ясен, след като изрично в чл. 281, т. 3 ГПК като основание за касационно обжалване е посочено допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението. В разглеждания случай въпросът не може да стане причина за допускане на касационното обжалване от една страна поради твърде общия му характер, а и поради неяснотата в него кое процесуално нарушение, допуснато от съда, има предвид касатора, за да се прецени неговата същественост, което пък може да се осъществи само след допускане на касационното обжалване до същинско касационно разглеждане на спора.
При този изход на производството по допускане на касационното обжалване, на ответницата следва да се присъдят в съответствие с искането й заплатените за изготвяне на отговор на касационната жалба 800 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 262 от 6 февруари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 3903 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. М. В., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 800,00 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: