О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
гр.София, 26.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1273/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 567 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 575/ 2012 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 6017/ 2011 г. и по този начин са уважени предявените от К. З. Р. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповеди № 290 и № 294 от 23.08.2011 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „оператор топлоелектроцентрала” и за осъждане на касатора да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 5 562,42 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следният (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: може ли да се установява фактът на проверка на алкохол от работник, явяващ се на работа, не само по реда, установен с вътрешноведомствена заповед на работодателя. Жалбоподателят счита, че по този въпрос има противоречива практика и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касация страна К. З. Р. оспорва жалбата, без да взема изрично становище по допускане на обжалването.
ВКС намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Поставеният от жалбоподателя въпрос не обуславя въззивното решение. Съдът действително е констатирал, че работодателят не е установил годността на техническото средство, с което ищецът по делото е проверен за употреба на алкохол, според въведените с вътрешноведомствена заповед изисквания към това средство. Той обаче не е постановил, че фактът на употребата на алкохол в този случай не може да се установява с други доказателства. Напротив, изрично в мотивите е взето становище, че в тази насока е допустимо изслушването на свидетели, включително такива, които са назначени от работодателя да извършват проверки и в този смисъл са зависими от него. В конкретния случай исковете са уважени не по съображение, че не е допустимо изслушване на свидетели за установяване на факта за употреба на алкохол, а защото при съвкупното обсъждане на доказателствата по делото съдът е приел, че този факт не е установен по категоричен начин. Извършената от съда по същество преценка на доказателствата на доказателствата в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява, а поставеният процесуалноправен въпрос във връзка с допустимите доказателства за установяване на употребата на алкохол не обуславя решението. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато (срв.Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), независимо от това, дали по прилагането му има противоречива практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 567 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 575/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: