О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
София, 30.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1316/ 09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 29.04.2009 г. по гр.д. № 122/ 09 г. на Врачанския окръжен съд е отменено решение № 113 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 874/08 г. на Врачанския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Д. – София, че поземлен имот с идентификатор 12259.447.2 с площ 35 916 кв.м. в местността “С.” в землището на [населено място], е собственост на [фирма].
В касационната жалба са развити подробно доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото са останали неизяснени границите на имота – декоративен разсадник с площ 450 дка, предоставен на ДСП ”Б.” през 1974 г., поради което не може да се направи извод, че спорния имот е идентичен с част от него. Излагат се доводи и за това, че предоставянето е извършено в нарушение на разпоредбите на Правилника за държавните имоти/ отм./.
В касационната жалба са изложени и основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Според касатора с него е дадено разрешение на съществен материалноправен въпрос, който е от значение за развитието на правоато. Въпросът е формулиран така : ”дали един новообразуван поземлен имот със съответните правни характеристики и обособен в резултат на законосъобразни процедури по специални закони, като част от друг имот, неиндивидуализиран със съответните характеристики както към момента на предаването му, така и в хода на делото, обуславя уважаването на установителния иск за собственост, ако не са обсъдени въпросите за предхождащи кадастрални заснемания”. Следващият материалноправен въпрос е дали нормата на чл. 17 а ЗППДОбП/ отм./ може да се прилага по аналогия при преобразуване на общински предприятия. Повдига се и процесуалноправен въпрос – дали е било допустимо представянето пред въззивната инстанция на писмени доказателства във връзка с преобразуването на “Б. В.” във фирма с общинско имущество по реда на УСД и в еднолично търговско дружество с общинско имущество.
Ответникът по касация в писмен отговор е възразил, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по решение на Окръжен народен съвет В. през 1974 г. на предприятия ДСП “Б.” В. е бил предаден за стопанисване и управление недвижим имот – “Декоративен разсадник” с площ 450 дка, част от който е и процесния имот. Ищецът се легитимира като правоприемник на ДСП “Б.” след извършените във времето последователни реорганизации – първоначално в общинска фирма по реда на Указ № 56, а след това в еднолично търговско дружество с общинско имущество. При тези реорганизации заедно с всички останали активи земята на декоративният разсадник е преминавала към имуществото на предприятието. При обособяване на общинската и държавната собственост при действието на Конституцията на РБ от 1991 г. имотът като включен в уставния фонд на Общинска фирма “Б. В.” е станал общинска собственост по аргумент от чл. 6, ал.2, т.1 ЗС, съгласно който общинска собственост е имуществото, предоставено със закон на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми. Въззивният съд е посочил, че ищецът се легитимира като собственик на основание чл. 17а ЗППЗОбП/ отм./, като е приел, че тази норма е приложима на общо основание и при преобразуване на общинските предприятия. Отделно от това ищецът е станал собственик и на основание чл. 67 във вр. с чл. 115 и 117 ТЗ, тъй като имотът му е бил предоставен от едноличния собственик на капитала на търговското дружество.
От фактическа страна по делото е установено, че през 1974 г. по решение на ИК на ОНС- В. обект ”Декоративен разсадник”е бил прехвърлен от ОНС на ДСП ”Б.”- В., с цялата налична площ, сгради, обзавеждане, механизация и посадъчен материал. Фактическото предаване е извършено с протокол от 17.05.1974 г., видно от който са били предадени 450 дка земя. Представени са писмени доказателства, установяващи първоначална регистрация на актива от 1965 г. Изслуша е съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че спорният имот е част от декоративния разсадник. Към момента на огледа вещите лица са установили, че 1/3 от площта на имота е засадена с декоративни храсти на възраст между 3 и 12 години, както и че има изградена система за поливане.
С решение на ОНС-В. от 02.08.1989 г. е била образувана общинска фирма ”Б.” с предмет на дейност, включващ и зелено строителство, поддържане и ремонт на зелени площи и пр., с уставен капитал в размер на 40 280 хил. лева, които получава като правоприемник на прекратената дейност на СП” Б.” В. по баланса му към 30.06.1989 г. С помощта на съдебно- икономическа експертиза е било установено, че в активите на СП “Б.” В. е бил включен имот ”Декоративен разсадник” от 450 дка под инв.№ 412, заведен в сметка 201 ”Земи, гори и трайни насаждения”, както и че равностойността е включена в предоставения на образувана общинска фирма уставен капитал. През 1992 г. по решение на ОбС- В. общинска фирма “Б.” В. е била преобразувана в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност “Б.- В.”с общинско имущество.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия от поставените в касационната жалба правни въпроси, който се свежда до това може ли да се приеме, че един новообразуван поземлен имот е идентичен с част от друг по- голям имот, ако за последния няма стар картен материал, отразяващ неговото местоположение и граници. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Споровете за идентичност на недвижими имоти са често срещани в съдебната практика, особено във връзка с възстановяване собствеността върху земеделски земи, за които липсва стар кадастрален или друг план, въз основа на които да се определи тяхното местоположение и граници. В тази насока има постановени редица влезли в сила съдебни решения, включително и на ВКС, в които се приема, че при липсата на стар картен материал, индивидуализацията на недвижимите имоти може да се извърши и въз основа на други доказателства, в това число и свидетелски показания. От тази гледна точка настоящото дело не представлява изолиран случай, разглеждането на който ще допринесе за еднаквото прилагане на закона и за развитието на правото.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по материалноправния въпрос относно приложението на § 7, ал.1 и 2 ПЗР и чл. 6, ал.2 ЗС. Посочените разпоредби визират критериите, въз основа на които става отделянето на общинската собственост от държавната. Нормативната уредба е ясна, а във връзка със нея има утвърдена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. С изменението на чл. 6 ЗС с разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗМСМА, е създадена ал.2, в която е очертан обхватът на общинската собственост. В т.1 изрично е посочено, че имуществото, включено в уставния фонд на общинските фирми, е общинска собственост. Нормата е приложима към всички имоти, заварени като собственост на държавата към момента на влизане на закона в сила и отговарящи на посочения критерий, независимо от основанието, на което държавата е придобила правото на собственост. В този смисъл доводът, че процесният имот е станал държавна собственост, тъй като по отношение на него са били налице пречки за възстановяване по ЗСПЗЗ, е ирелевантен за приложението на § 7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА и на чл. 6, ал.2, т.1 ЗС. Въз основава на приетото от въззивния съд, че процесният имот е част от друг по – голям, който към момента на влизане в сила на § 7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА, съотв. на чл. 6, ал.2 ЗС, е бил включен в уставния фонд на общинска фирма, чийто правоприемник е ищецът, в съответствие със съдебната практика е направен извод, че същият е станал общинска собственост.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП по отношение на еднолични търговски дружества с общинско имущество, тъй като този въпрос е неотносим към крайния изход на делото, независимо, че въззивният съд е взел становище и по него. Вещноправните последици от включването на общинско имущество в капитала на търговски дружества, са уредени с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗОбС, съгласно която не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Тълкуването на разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗОбС във връзка с правната уредба, първо – на обособяване на общинската собственост от държавната, а след това – на собствеността на юридическите лица от общинската собственост, налага извод, че собственик на включеното в капитала му общинско имущество, е търговското дружество.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 266 ГПК, в случая не е обуславящ изхода на делото. Това е така, тъй като обстоятелствата, свързани с преобразуването на “Б. В.” във фирма с общинско имущество по реда на УСД и в еднолично търговско дружество с общинско имущество, са били изяснени още в производството пред районния съд с помощта на съдебно – счетоводната експертиза, която е проследила всички правно- организационни форми, чрез които процесният имот е приминал в капитала на ищцовото търговско дружество. Затова не може да се приеме, че представените пред въззивния съд писмени доказателства във връзка с преобразуването на държавното предприятие са с решаващо значение за правните изводи на съда относно установяване на твърдяното от ищеца правоприемство.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска да касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.04.2009 г. по гр.д. № 122/ 09 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: