О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
София,06.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 290 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. К. Г. чрез пълномощник адв.М. А. срещу решение № 567 от 6.12.10г.,постановено по гр.дело № 974/10г.на Окръжен съд-Благоевград,с което е потвърдено решение № 5147 от 9.07.10г.по гр.дело № 1038/10г.на Районен съд – Благоевград.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против Областно пътно управление-Благоевград.
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК/погрешно посочена т.1/.Приложена е съдебна практика на ВКС,постановена по реда по отменения ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Облаястно пътно управление-Благоевград моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД-16-35/9.03.10г.на директора на Областно пътно управление-Благоевград,с която на ищеца Г. К. Г.,на длъжност „гл.специалист-ръководител Р.”-П.,е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение” на основание чл.195 ал.1 и чл.188 т.3 КТ за нарушения по чл.187 т.3,т.10 и чл.190 ал.1 т.3 КТ,е законосъобразна.В връзка с релевираните доводи за незаконност на уволнението поради нарушение на чл.195 ал.1 и чл.193 ал.1 КТ са изложени съображения,че са спазени императивните изискванията на посочените разпоредби относно задължението на субекта на дисциплинарна власт да мотивира уволнителната заповед и за реално предварително изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения – ищецът е дал писмени обяснения с вх.№ 281/1//4.0310г. за обстоятелствата по процесния случай.
Не е налице основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.В случая по поставените от касатора въпроси относно задължението на работодателя да мотивира заповедта,с която налага на работника дисциплинарно наказание съгласно изискванията на чл.195 ал.1 КТ и да спази процедурата по чл.193 ал.1 КТ има задължителна практика на ВКС,с която съдебната практика е уеднаквена – решение № 379/24.06.10г.по гр.дело № 410/09г.на ІV г.о.;решение № 266 от 26.09.11г.по гр.дело № 311/11г.на ІІІ г..;решение № 237 от 24.06.10г.по гр.дело № 826/09г.на ІV г.о.,решение № 322 от 5.05.10г.по гр.дело № 301/09г.на ІІІ г.о.,решение № 343 от 28.05.10г.по гр.дело № 799/09г.на ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че ако в мотивите на заповедта на работодателя,по силата на която на работника или служителя е наложено дисциплинарно наказание,наказанието е обосновано с факти и обстоятелства,в т.ч. и съдържащи се в документи,издадени от работодателя,в които са посочени нарушителят,извършеното нарушение и кога то е извършено,следва да се приеме,че заповедта е мотивирана съгласно изискването на чл.195 ал.1 КТ. Съгласно чл.193 ал.1 КТ изслушването на работника или служителя,или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя.Законодателят е придал съществено значение на това задължително изискване,като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето,спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки.Разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство,нито за форма на поканата на работодателя до работника или служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина,нито за посочване в писмена покана,че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство.Самото искане за даване на обяснения,което изхожда от носителя на дисциплинарната власт,както и даването на обяснение пред носителя на дисциплинарна власт,или адресирано до него или до упълномощено лице,което е във връзка с допуснати конкретни нарушения на трудовата дисциплина,насочва към открито дисциплинарно производство, респективно към възможност за носене на дисциплинарна отговорност.Не е от значение кой е извършил организационните действия по изискването им,от значение е достигането на обясненията до работодателя.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираните решения по чл.290 ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 567 от 6.12.10г., постановено по гр.дело № 974/10г.на Окръжен съд – Благоевград по жалба на Г. К. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.