О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1264
София, 11.09.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4594 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби , подадени против решение на Софийски градски съд, постановено на 06.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 4407/2006 г.
С него са уважени исковете на М. П. М. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и по т. 3 КТ до размера на 2070 лв. и отхвърлени претенците му по чл. 59 КТ за сумата от 6000 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – натрупана лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на предявяване на иска.
Служителят М. обжалва въззивния съдебен акт в частта по чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С насрещна жалба работодателят обжалва същото решение в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, съответно по чл. 287, ал. 2 ГПК, от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. по оценяемите искове и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между сраните, които са подали в срок и отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение намира следното:
По касационната жалба на М. П. М.:
За нея намира приложение чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въпросът дали уговорено между работодателя и синдикалната организация в предприятието обезщетение при прекратяване на трудовия договор е вид неустойка за неизпълнение на колективен трудов договор и обхваща ли случаите на уволнение, отменено от съда е от значение за точното приложение на чл. 59 КТ. Той се явява съществен за делото, тъй като въззивният съд е отхвърлил претенцията за сумата от 6000 лв., като е изложил съображения, че уговореното между страните е единствено във връзка с прекратяване на трудовия договор от работодателя, а не с неговата незаконосъобразност. След като уволнението е отменено, то няма и основание за търсене на договореното обезщетение.
По този въпрос, включително относно характера на клаузата за обезщетение при уволнение по едно и също споразумение, сключено между същия работодател и същата синдикална организация се сочат решения, по които има противоречиво разрешение, но не са представени доказателства, че те са влезли в сила.
Настоящият състав, обаче, намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационно обжалване следва да бъде допуснато.
По насрещната касационна жалба
Поставеният материално правен въпрос за компетентният орган на работодателя, който може да подписва колективни трудови договори е също от значение за постановения резултат и в случая изясняването му е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разглеждане касационната жалба на М. П. М. срещу решение на Софийски градски съд, постановено на 06.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 4407/2006 г.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
Допуска до разглеждане насрещна касационна жалба, подадена от „Н” Е. , гр. С. срещу същото решение.
Указва на „Н” Е. , гр. С. да заплати държавна такса в размер на 140,60 лв. за разглеждане на насрещната касационна жалба, като представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнени на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: