4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1265
гр. София, 17.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5193 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Я. против решение № 277/03.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 322/2014 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.49, ал.1 СК, произнесъл се е по отношение на последиците от прекратяване на брака – ползуването на семейното жилище, фамилното име на съпругата, както и по упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете и дължимата издръжка. Съдът е приел, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпругата-ответник. Съдът е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява наличието на извънбрачна връзка на съпругата, която е напуснала семейното жилище и е заживяла при своите родители, като пред въззивната инстанция са събрани доказателства – признание на съпругата, че живее на квартира с новия си приятел. Съдът е приел, че връзката е била публично и грубо демонстрирана, като извънбрачните отношения на съпругата са станали достояние на голяма част от жителите на малкия град – [населено място].
Съдът е предоставил родителските права по отношение на роденото от брака дете Я. за упражняване от бащата. В тази насока съдът е отчел изцяло интересите на детето, предвид необходимостта то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да му осигурява нормално физическо, интелектуално, нравствено и социално развитие. Съдът е отчел обстоятелствата по делото, фактът, че детето живее с бащата от напускането на семейното жилище от страна на майката, привързаността на детето към бащата /отразена и в социалния доклад/, характера и поведението на всеки един от родителите, адаптирането на детето към бащата, спокойствието което той му осигурява и обгрижването в тази насока.
Въззивния съд не е формирал правни изводи относно предбрачното фамилно име на съпругата след прекратяването на брака.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 относно допустимостта на касационното обжалване.
Първия правен въпрос, поставен от касатора е относно задължението на съда да изслуша двамата родители в хода на процеса, във връзка с постановяването на решение относно предоставянето на родителските права по отношение на детето на страните. В тази насока се сочи противоречие с ППВС №1/1974 г., като касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Видно от първоинстанционното дело, страните са изслушани от първоинстанционния съд, поради което така поставения процесуалноправен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не е отрекъл задължението си да изслуша страните по спора, напротив, процедирал е именно в съответствие със задължителната съдебна практика и разпоредбата на чл.59, ал.6 СК.
Поставя се правен въпрос, дали вината за прекратяване на брака и причината за дълбокото и непоправимо разстройство на съпружеските отношения следва да се преценяват при обстоятелствата за предоставяне на родителските права за упражняване. Съдът не е основал своите изводи относно това, на кой от двамата родители следва да се предоставят за упражняване родителските права, въз основа на установената вина за дълбокото и непоправимо разстройване на брака между страните, а е изложил мотиви в тази насока изцяло съобразени с интереса на детето. Така поставения правен въпрос също е неотносим към производството, доколкото съдът не се е произнесъл по него, основавайки своите изводи относно предоставянето за упражняване на родителските права, въз основа на сочените обстоятелства от касатора.
Поставени са правни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди наличието или не на обстоятелства, които имат правно значение за определянето на предоставянето на упражняването на родителските права, в т.ч. и родителския капацитет на двамата родители и обстоятелствата, въз основа на които се определя това. Съдът не е отрекъл необходимостта и процесуалното си задължение в тази насока, като е изложил подробни мотиви в какво се състои родителския капацитет на родителя, комуто е предоставил за упражняване родителските права, както и най-вече в тази насока е обсъден интереса на детето, като водещ при определяне на тази последица от прекратяването на брака, като доводите на касатора при мотивирането на тези правни въпроси са по-скоро оплаквания за необоснованост на съдебното решение, като се тълкуват доказателствата по делото и обстоятелствата, установени или сочени от страните. Тези доводи и обстоятелства, сочени в изложението на основанията по тези въпроси, представляват оплаквания за евентуална необоснованост на съдебното решение, като необосноваността не е след касационните основания, водещи до наличие на основание за допускане до касационно обжалване на съдебното решение, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Необосноваността следва да се преценява едва след като е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е касационно основание по чл.281 ГПК.
По отношение на поставения правен въпрос относно възстановяването на предбрачното име на съпругата, съдът не се е произнесъл по него и не е формирал правни изводи по този правен въпрос, поради което и не може да се приеме, че е налице противоречие по възприето от въззивния съд по този въпрос, с трайната съдебна практика, каквото твърдение има от касатора.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски, общо в размер на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляващи заплатено от ответника по касация адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 277/03.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 322/2014 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА В. И. Я. съдебен адрес [населено място], [улица], партер, адв. Д.М., да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. Я. Я. съдебен адрес [населено място], пл.”Е. Й. І” №, ет. адв. Р.Т., сумата 500 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.