2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1265
София, 30.12.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.614 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. П. от[населено място], подадена от адв. С.А. срещу въззивно решение от 9.02.2010 год. по гр.д. № 676/2009 год. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решението на Б. районен съд от 7.12.2009 г. по гр.д. № 883/2009 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма],[населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за отмяна като незаконна заповед за уволнение № 75 от 14.12.2008 г. на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност “експедитор” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4044 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба- [фирма],[населено място] в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ на П. въззивният съд е приел, че работодателят е упражнил законно правото си на уволнение при прекратяване на трудовото провоотношение по чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ. Приел е, че при предприето съкращаване на щата в дружеството, при което е била премахната една от съществуващите две бройки за длъжността на ищцата- “експедитор” при звено “Бетонов възел”, подборът е извършен при спазване на критериите визирани в разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ .
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката бланкетно се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е и от значение за точното прилагане на закона.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Липсва формулиран материалноправен въпрос, който да се явява обуславящ за изхода на настоящото дело, както и да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или да е от значение за точното прилагане на закона.
На касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. За да е налице това основание в случая жалбоподателката трябва да посочи материалноправният въпрос по който въззивният съд се е произнесъл, тъй като това е първата предпоставка за допустимостта на касационното обжалване, както и този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
По въпроса относно прилагане разпоредбата на чл. 329 КТ се поддържа, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие с разрешението в приложените решения № 883 от 3.11.2003г. по гр.д. № 198/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о.и решение № 1922 от 17.01.2000 г. по гр.д. № 829/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. Даденото разрешение на този правен въпрос е съобразено със задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 32 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 4629/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 14 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 4322/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. В посочените решение е прието, че разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ по императивен начин определя случаите, в които подборът е право на работодателя и в които по аргумент от същата разпоредба той е задължителен, както и критериите за извършване на подбор. Законът не съдържа изискване за формата на подбора, поради което извършването му може да се установява с всички допустими от ГПК доказателства. Квалификацията е обективен факт – тя включва притежаваното от работника или служителя образование по съответната специалност, степен на образование, както и наличие на допълнителна професионална квалификация, установена по съответния ред. За разлика от този критерии качеството на работа се изразява в преценката на работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Тази преценка е субективна – дава се от субекта на работодателска власт и не би могла да се замени от преценката на съда, който не може да добие пълни впечатления за трудовите умения, навици и опит, проявяващи се единствено в производствения процес. Поради това ако не са налице данни за недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя /злоупотреба с права/, съдът не може да елиминира преценката на работодателя за качеството на работа на съответния работник или служител. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е съобразено със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложеното решение № 1922 от 17.01.2000 г. по гр.д. № 829/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. е неотносимо към случая тъй като същото е постановено при действието на чл.329, ал.2-4 КТ преди отмяната им /Д.В. бр.25 от 2001 г./. Решение № 883 от 3.11.2003 г. по гр.д. № 198/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. касае законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.2 предл.2 КТ когато щатната длъжност е запазена, а в случая е съкратена една от двете щатни длъжности “експедитор”.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В конкретния случай жалбоподателката бланкетно е посочила хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да посочи материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и без да обоснове наличието на основанието по т.3, а именно относно точното прилагане на кой закон и развитието на правото дължи произнасяне Върховния касационен съд.
Изложените оплаквания за допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон при решаване на конкретното дело са основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.02.2010 год. по гр.д. № 676/2009 год. на Б. окръжен съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :