O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1265
София, 30.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 901/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 30963 /28. 04. 2010 година на Д. П. и Б. Е., и двете жителки И. чрез процесуалния им представител адв. Р. Т.- САК срещу Решение Nо 24 от 23.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 11124/2009 година на Софийския градски съд .
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение от 23.07.2009 година по гр.д. Nо 16 815/2007 година на СРС-, 34 състав по отхвърлените искове на Д. П. и Б. Е. срещу Република България чрез М. с правно основание чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и необосновано досежно извода на въззивния съд, че отчуждения по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот в гр.С. не съществува в размерите , в които е отчужден , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с доводите, че въпросите : „ за съществуването на отчуждения имот реално до размера, в който е отчужден в рамките на реституцията по чл. 1 на З., с оглед на момента към който следва да се извърши преценката за наличие на законовите предпоставки, за съобразяване на съда на решаващия съд в производство по иск за собственост на факти, настъпили след влизане в сила на закона и касаещи реституционна процедура по ЗОСОИ от 1997г, за значението на променения регулационен статут на терена за настъпване на реституционния ефект от гл.т. на изискването за реално съществуване на имота, за конкуренцията на отчуждителните основания в хипотезите, когато един имот е отчужден по ЗОЕГПНС, а в последствие има проведено отчуждително благоустройствено мероприятие в случая по З./ отм./, за възможността да се реституира идеална част от дворно място, отчуждена по ЗОЕГПНС, наред с етаж от сграда, след събарянето на сградата „, са разрешение с ТР на ОСГК на ВКС – а именно ТР 1/95 год. ОСГК ВКС, ТР 6/2005 на ОСГК ВКС във вр. с т.2 на ПП ВС 7-65 г.
Поддържа се , макар и без позоваване в изложението за наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- т.е. противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата, че въззивният съд е разрешил формулираните по-горе въпроси, касаещи реституцията на идеални части от отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот на основание чл. 1 от З. в противоречие с Решение Nо 198/2005 г. ВКС-I отд.относно прекия реституционен ефект, Решение Nо 1343/2001 г. ВКС IV отд. и Решение Nо 96/1997 година на ВКС IV отд., приемащи , че промяната на предназначението на имота , след отчуждаването му по ЗОЕГПНС по благоустройствени закони за обществено обслужване е релевантно само при реализиране на мероприятието и засягане на процесния имот. с Решение Nо 1057/2008 год. ВКС-IV отд. и Решение и от 16.02.2004 год. на ВКС- IV отд. по гр.д. Nо 960/2003 год. ,с които се приема , че искането за реституция по чл. 1 З. може да се прави за имоти или части от тях, които при влизане на закона в сила са в състоянието, в което са били при отчуждаването, така и за тези които са в по-малък размер, поради събаряне на сградите.
Въпреки позоваването на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, като основание за допустимост на касационното обжалване , защитата на касаторите не релевира конкретно доводи за необходимост от произнасяне с оглед на точното приложение на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес при данните за вида и обема на търсената защита, както и от гл.т. спазване на срока по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове за собственост, претендирана на основание реституция и наследство , решаващият съд е приел, че не е налице една от предпоставките да настъпи реституционния ефект по отношение на спорния недвижим имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС.
Решаващите мотиви на съда за да бъде отхвърлен иска по чл. 108 ЗС е , че не е доказано правото на собственост поради недоказаност на една от кумулативно изискващите се предпоставки на закона/ З./, а именно- имотът да е съществува в размерите , в който е отчужден, и не е запазен в реалните граници към влизане в сила на З. поради извършено отчуждаване на терена, отреждането му за мероприятие по уличната регулация и станал основа на парцел отреден за „обществено обслужване”. Съдът е мотивирал решението си с извода, че отчужденият имот е съставлявал жилище- къща , а отчуждените идеални части от Д. са прилежащи към къщата.
След преценка на наведените доводи и представената съдебна практика , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК .
Посочените материално – правни въпроси не са разрешение в противоречие с практиката на ВС и ВКС, релевирана с изложението на касаторите.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С разясненията на ТР 1/95 год. ОСГК ВКС, доколкото може да се приеме , че има отношение към фактите и приложението на чл.1 З. в т.1 , се третира въпроса за значението на факта на промяна на предназначението на отчуждение имот, но от гл.т. на извършени преустройства в отчуждена сграда , а не на промяна на предназначението на терена по силата на промяна в регулационния статут на разчистения отчужден като идеални части терен по ЗОЕГПНС/ какъвто е случая по делото/ .
Позоваването на противоречие с ТР 6/2005 на ОСГК ВКС във вр. с т.2 на ПП ВС 7-65 г. касае довод на жалбоподателите , че съдът е направил преценката на факти на основание чл. 188 ал.1 ГПК / отм./ настъпили след влизане в сила на закона и касаещи реституционна процедура по ЗОСОИ от 1997г, а не тази по чл.1 от З. , не може да се приема за противоречие със задължителната практика, тъй като същата / ТР 6/2005 г. ОСГК на ВКС/ касае разяснения по матераилно-правни проблеми, които не се паредмет на настоящото производство / т.е. не са от значение за изхода на спора / , а свързването им с разясненията на ПП ВС 7-65 година , касаещи, обобщаване съдебната практиката по някои въпроси на второинстанционното производство, не може да се приеме за удачно предвид на това , че се касае до обобщаване правомощията на втората инстанция като контролно-отменителна , а не като въззивна инстанция/ т.е при приложението на отменените разпоредбите на ГПК , действали до изменението с ДВ. бр.124/1997 год./.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК т.е. противоречиво разрешаване на поставените въпроси от касаторите в изложението им от съдилищата, касаещи реституцията на идеални части от отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот на основание чл. 1 от З..
Не може да бъде констатирано противоречие на въззивноято решение с Решение Nо 198/2005 г. ВКС-I отд. относно прекия реституционен ефект по чл.1 от З., тъй като предмет на въззивното решение е анализа на доказателства и установяване на правно-релевантните факти за зачитане на реституционния ефект, а не отричането на прякото му действие, доколкото са налице всички предпоставки на закона.
Не може да се приеме , че е налице противоречиво разрешение и на въпросите за значението промяната на отчуждения имот , тъй като с цитираното Решение Nо 1343/2001 г. ВКС IV отд. е прието, че липсва предпоставката „имотът да съществува реално”, когато „по градоустройствения план на населеното място, имотът не съществува като кадастрална единица, теренът му е предназначен за обществено обслужване и предназначението е реализирано”.
Решение Nо 96/1997 година на ВКС IV отд., приемащо , че промяната на предназначението на имота –отреждането му за училище , след отчуждаването му по ЗОЕГПНС по благоустройствени закони за обществено обслужване, също не разрешава противоречиво / на въззивния съд/ някой от поставените въпроси, тъй като касае спор за отчужден терен, чиито граници могат да бъдат възстановени , а не касае възможност за реституция на идеални части , отчуждени заедно със съборена сграда в изпълнение на предприетото обществено мероприятие.
С Решение Nо 1057/2008 год. ВКС-IV отд. и Решение от 16.02.2004 год. на ВКС- IV отд. по гр.д. Nо 960/2003 год. ,се приема , че искането за реституция по чл. 1 З. може да се прави за имоти или части от тях, които при влизане на закона в сила са в състоянието, в което са били при отчуждаването, така и за тези които са в по-малък размер, поради събаряне на сградите.Хипотезите са близки, но не сходни, поради което не може да бъде констатирано противоречие по поставения въпрос.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като по повдигнатите въпроси за приложението на чл. 1 З., с оглед на еднаквото , точно и безпротиворечивото приложение на закона , не налагат необходимост от произнасяне от ВКС , при положение , че самите касатори не са изложили доводи в каква насока биха искали да е произнасянето на касационния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване , касационна жалба вх. Nо 30963 /28. 04. 2010 година , заявена от Д. П. и Б. Е., и двете жителки на И. чрез процесуалния им представител адв. Р. Т.- САК срещу Решение Nо 24 от 23.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 11124 / 2009 година на Софийския градски съд , с което същият съд в правомощията по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение от 23.07.2009 година по гр.д. Nо 16 815/2007 година на СРС-, 34 състав по отхвърлените искове на Д. П. и Б. Е. срещу Република България чрез М. с правно основание чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ;
ЧЛЕНОВЕ :