4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1266
гр.София, 12 ноември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4535 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. К., представлявана от адв.М. М., срещу въззивно решение № 207/ 27.04.2015г., постановено по възз.гр.д.№224/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение №100/03.02.2015г. по гр.д.№3188/2014г. на РС – Велико Търново, са отхвърлени предявените от жалбоподателката обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт в тази му част е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси, касаещи приложението на нормата на чл.328 ал.1 т.2 КТ; респ. налице ли е това основание, когато съкратената длъжност по щатно разписание и длъжността по трудовия договор са с различно наименование и може ли изводът за еднородност на трудовите функции на две длъжности с различно наименование да се изведе от съпоставката на длъжностните им характеристики; когато представените по делото писмени доказателства не са били оспорени от другата страна, следва ли същите да бъдат обсъдени и зачетени от въззивната инстанция при постановяване на съдебния й акт. По тези въпроси страната твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, като представя решение №498/11 от 13.01.2012г. по гр.д.№1561/2010г. IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата, извършено със Заповед №2/10.10.2014г. на изпълнителния директор на Т. – [населено място], на посоченото в заповедта основание – „съкращаване на щата” – за заеманата длъжност „технически секретар” е законно. Посочено е, че за тази длъжност по старото щатно разписание е била предвидена 1 щ.бройка, а по новото щатно разписание бройката е отпаднала, като трудовите функции на длъжността са разпределени измежду ръководния персонал на търговско-промишлената палата. Изяснено е, че макар наименованията на съкратената длъжност по щатното разписание и по последното подписано допълнително споразумение с ищцата да са различни /”технически секретар” и „научен секретар”/, фактически се касае до неточно посочване длъжността на К. в трудовия договор,тъй като по щата на работодателя длъжност с наименование „научен секретар” никога не е съществувала. Отделно от това е направен извод за идентичност на длъжностите технически и научен секретар, поради пълното съвпадение на задълженията и отговорностите им по длъжностни характеристики, в т.ч. и с оглед изпълняваната от служителката една и съща трудова функция от самото начало на назначаването й като „технически секретар” в Т. до момента на уволнението й. Установено е и, че на К. е връчена и подписана длъжностна характеристика за длъжността „технически секретар”. След съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за приложението на основанието по чл. 328 ал.1 т.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, въззивното решение съответства на константната задължителна съдебна практика /напр. – решение № 163/04.07.2012 г. по гр. д. № 1062/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 460/30.11.2012 г. по гр. д. № 1500/2011г. ІV г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Съгласно приетото в тази практика, основанието по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр.2-ро КТ възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала, или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат, са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/, с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни. Възникването на фактическия състав на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, пр.2-ро КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същия орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата. В случая, в съответствие с цитираната задължителна практика въззивният съд е приел, че работодателят е доказал законността на оспорената заповед – решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган; съкращаването на щата е реално – с новото щатно разписание е премахната единствената щатна бройка за длъжността „технически секретар“ в Т. – [населено място], а съответната трудова функция е преразпределена между ръководния персонал на палатата; прекратяването на трудовия договор с ищцата е станало след влизане в сила на новото щатно разписание, заповедта е издадена при спазване на разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 КТ; както и че работодателят не е имал задължение да извършва подбор по чл.329 ал.1 КТ, тъй като съкратената длъжност е била единствена по щат.
По следващия въпрос в изложението, касаещ начина на формиране на преценката за идентичност на трудовите функции на две длъжности с различно наименование, респ. може ли като база за сравнение да се използват длъжностните характеристики – атакуваното решение не противоречи, а съответства на задължителната съдебна практика, включително и на тази, представена от касатора /решение №498/11 от 13.01.2012г. по гр.д.№1561/2010г. IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Последователно ВКС на РБ е приемал, че за характера и същността на длъжността е от значение не нейното наименование, а правата и задълженията на работника и служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Изводът за идентичност не се извежда нито само от наименованието на длъжностите, нито от механичното съпоставяне на длъжностните характеристики. Преценката за идентичност, респ. за липсата й, се прави на база – естеството и характера на изпълняваната работа, от сравнението на същностните, характеризиращи длъжността трудови функции. В съответствие с тези положения, обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, въззивният съд е направил извода си не само за пълна идентичност между длъжностите „технически секретар” и „научен секретар“ по представените длъжностни характеристики, но и че с оглед естеството на възложената работа, трудовата функция, изпълнявана от ищцата е останала непроменена от началото на възникване на трудовото й правоотношение до прекратяването му, независимо от различното наименование на длъжността в последното трудово споразумение, което е довело до промяна само в размера на получаваната заплата.
Третият проблем в изложението по същество касае задължението на въззивния съд да обсъди и анализира всички представени по делото от страните доказателства, като основе решението си на тези от тях, които намира за допустими и относими за спора. Въззивната инстанция е изпълнила това си процесуално задължение, като доводите на касатора, че представените от него доказателства би следвало да обосноват друго разрешение на спора, касаят правилността на възприетите от съда фактически констатации и обосноваността на изводите му, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Предвид всичко изложено, не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Ответната страна по касационната жалба в отговора си е направила искане за заплащане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 27.04.2015г., постановено по възз.гр.д.№224/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Г. Й. К. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Т.-п.п. – [населено място], представлявана от председателя К. Р., направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.