2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1266
София, 26.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 239/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
О. п у – С е подало касационна жалба против решение по гр. д. № 484/2011 г. на Сливенския окръжен съд. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, решения и определения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. К. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна и счита, че не са налице основания за касационен контрол.
След проверка, касационният съд установи следното:
Сливенският районен съд, с решение от 02. 08. 2011 г. по гр. д. № 437/2011 г. е признал за незаконно и отменил дисциплинарното уволнение на С. К., извършено със заповед от 29. 11. 2010 г. на О. – С, възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност Началник отдел „Ремонт и поддръжка” и осъдил О. п у – Сда заплати на К. сумата 5880.04 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шестмесечения период, през който е останал без работа. Решението е потвърдено от Сливенският окръжен съд с въззивно решение от 06. 01. 2012 г. по гр. д. № 484/2011 г.. Въззивният съд изцяло е възприел изводите на районния съд, че при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение работодателят е нарушил чл. 195, ал. 1 и чл. 193 КТ – дисциплинарното нарушение не е конкретизирано в искането по чл. 193, ал. 1 КТ и в самата заповед, което е поставило уволненият служител в неравностойно положение да няма реална възможност да узнае твърдяните от работодателя нарушения и даде обяснения по тях, респективно да се защити.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ в противоречие с практикакта на ВКС и практиката на други съдилища. Касационният съд счита, че такова противоречие не е допуснато от Сливенският окръжен съд при постановяване на обжалваното решение. Съдът е взел предвид актуалната практика на ВКС по принципния въпрос, че в искането по чл. 193, ал. 1 КТ и в заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ следва да се съдържат достатъчно данни, които да конкретизират нарушението на работника, за да се обезпечи възможността му да даде обяснения по конкретното нарушение, а впоследствие да организира защитата си по обжалване на заповедта. Въззивният съд е взел предвид установената практика, че конкретизацията на нарушението може да бъде удостоверена и в други документи, придружаващи искането по чл. 193, ал. 1 КТ, съответно уволнителната заповед. В случая, решението на Сливенския окръжен съд е обусловено от фактическите му изводи, че искането по чл. 193, ал. 1 КТ и заповедта по чл. 195 ал. 1 КТ не дават яснота и конкретизация за нарушението, допуснато от К., а документите, въз основа на които работодателят е предприел дисциплинарната процедура – протокол от проверка на комисия при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в А. „П. инфраструктура” и решение на управителния съвет на А. ”П. инфраструктура” не са били връчени на уволнения служител. Изводът на решаващия съд, че трудовите права на ищеца К. са били нарушени от страна на работодателя, е изграден на базата на посочените фактически констатации, не се отклонява от установената съдебна практика и не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06. 01. 2012 г. по гр. д. № 484/2011 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА О. п у – С, [населено място] да заплати на С. А. К. от [населено място] сумата 300 /триста/лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: