О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1267
гр.София, 17.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5263/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. Д. С., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1108 от 03.06.2014 г. по гр.д.№ 1463/ 2014 г., с което е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3871/ 2012 г. и е уважен предявеният от С. И.С. против касатора и против Д. Г. С. иск, квалифициран по чл.135 ал.1 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен по отношение на С. И. С. договорът, сключен на 29.02.2008 г. с нотариален акт № **, н.д.№ 80/ 2008 г. на нотариус рег.№ ***, с който Т. П. С. и Г. П. С. даряват на сина си Д. Г. С. апартамент № **, находящ се в сграда в [населено място],[жк], [жилищен адрес] до размер ? ид.ч. от имота.
Касаторът повдига материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) явява ли се кредитор по смисъла на чл.135 ал.1 ЗЗД лице, което се легитимира с нищожен запис на заповед; нищожен ли е запис на заповед, който не е написан изцяло саморъчно от означения издател и носещ дата, предхождаща датата на издаване на личната му карта; вземането по запис на заповед счита ли се възникнало преди падежа. Релевира също процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди доводите на ответник по иск по чл.135 ал.1 ЗЗД за „нищожност на документа”, придаващ на ищеца качеството на кредитор. Счита че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна С. И. С. оспорва жалбата като поддържа, че поставените въпроси не са решаващи за крайните изводи на въззивния съд, тъй като при предявен иск по чл.135 ЗЗД не се изследва има ли ищецът качеството „кредитор”. Поддържа също, че въпросите нямат значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Д. Г. С. не взема становище.
Жалбата е допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че Г. Д. С. издал запис на заповед в полза на С. И. С. за сумата 23 000 лв на 27.11.2001 г. Въз основа на него С. С. се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, образувано е изпълнително производство. На 29.04.2010 г. Г. С. и съпругата му дарили на сина си процесния имот. Съдът посочил, че ищецът е кредитор по парично вземане въз основа на запис на заповед, а с дарението на ? от имота ответникът го уврежда, тъй като не разполага с друго имущество и по изпълнителното дело няма никакви постъпления.
При тези мотиви на въззивния съд поставените въпроси не обуславят въззивното решение. Съдът не е изложил съображения по въпроса за вземането, въз основа на което ищецът в производството се легитимира като кредитор, поради което въпросите във връзка с валидността на записа на заповед и момента на възникване на вземането по него не са разрешавани с обжалваното решение. Съобразно установената по реда на чл.291 ГПК съдебна практика, правоотношенията, от които произтича вземането, не стават предмет на делото, образувано по иск по чл.135 ЗЗД и съдът не може да преценява дали те съществуват. Съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо, но в производството по иска по чл.135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, легитимиращи ищеца като кредитор (решение № 552/ 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/ 2009 г., IV г. о.). Поради това формулираните от касатора въпроси във връзка с възраженията му относно валидността на записа на заповед и възникналото от него вземане нямат значение за крайното решение. По такива въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1108 от 03.06.2014 г. по гр.д.№ 1463/ 2014 г.
ОСЪЖДА Г. Д. С., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], да заплати на С. И. С., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] 1 500 лв (хиляда и петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: