3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
София,_________________ 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 722/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. М. против въззивно решение на Разградски окръжен съд № 15 от 16.02.2010 год. по гр. дело № 19/2010 год., с което е потвърдено решение № 327 от 14.12.2009 год. по гр. дело № 1249/2009 год. на Разградски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконна заповед № 50/24.07.2009 г. на кмета на Община гр. Ц. К., с което е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра” и заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 678,40 лв. месечно на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че с обжалваното решение въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 172 ГПК, като не е обсъдил всички свидетелски показания, нарушил е и разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК като не е обсъдил всички доказателства по делото, както и че съдът в нарушение на съдебната практика е приел, че правото на работодателя да прецени кой работи по-добре не подлежи на съдебен контрол. Сочи съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на цитираните разпоредби, с което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Община гр. Ц. К. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение е съобразено със съдебната практика на ВКС и такива по съществото на спора в подкрепа правилността на решението. От своя страна също представя съдебна практика по приложението на чл. 136 ГПК (отм.) сега чл. 172 ГПК и чл. 236 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 172 и чл. 236, ал. 2 ГПК, касаят съществото на спора, и са основания за касационно обжалване, а не за допускане на касационно обжалване на решението. По поставеният материалноправен въпрос, подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя извършена по чл. 329, ал. 1 КТ, относно нивото на изпълнение на трудовите задължения, обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установена с решения по реда на чл. 291 ГПК – решение № 14/10.02.2010 г. по гр. дело № 4322/2008 год. на ВКС, решение № 732/28.10.2010 г. по гр. дело № 1146/2009 год. на ВКС. Според посочената съдебна практика разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ по императивен начин определя случаите, в които подборът е право на работодателя, и в които по аргумент от разпоредбата, той е задължителен, както и критерийте за извършване на подбор. Когато подборът е оспорен като незаконосъобразен, в тежест на работодателя е да установи, че е извършил подбор, когато той е задължителен, и че го е извършил по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ- по-висока квалификация и по-добра работа. Критерият квалификация е обективен факт и включва притежаваното образование по съответната специалност, степен на образование, наличие на допълнителна професионална квалификация, докато качеството на работа се изразява в преценката на работодателя за точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Тази преценка е субективна, дава се от субекта на работодателската власт и не подлежи на съдебен контрол, поради което съдът не може да елиминира преценката на работодателя по този критерии. Съдебният контрол е за това, дали такава преценка е направена въз основа на показателите имащи отношение към качеството на работа (умение, навици, опит, проявяващи се в трудовия процес) и дали не е допусната злоупотреба с права, но самата преценка на работодателя, кой от оценяваните лица по-точно, по-качествено и по-ефективно изпълнява трудовите задължения не подлежи на контрол от съда.
С обжалваното решение е констатирано, че работодателят е извършил подбор между шестте медицински сестри по приложени карти за подбор включващи професионална квалификация и ниво на изпълняваната работа, т. е. подборът е извършен съобразно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. При преценката за нивото на работа, съдът е посочил, че продължителността на трудовия стаж не е достатъчен, за да обоснове по-добра работа. Необходима е преценка на степента и резултатността на този опит. По този показател работодателят е преценил, че останалите участници в подбора се справят по-добре от жалбоподателката, а тази именно преценка не подлежи на съдебен контрол. Затова, твърденията в изложението за нарушаване на чл. 172 ГПК, относно необсъждането от въззивния съд на всички свидетелски показания за степента и качеството на изпълнение на трудовите задължения от жалбоподателката, не може да обоснове друг извод, защото тази преценка не се проверя от съда. И това е така, тъй като свидетелят не може да има обективен поглед върху качеството на работа на всички, между които е извършен подбора, какъвто поглед има работодателят.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 16.02.2010 год. по гр. дело № 19/2010 год. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ