О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1267
София, 20.10. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1071 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. М. от гр. П., приподписана от пълномощника му адв. К. Ш. срещу въззивно решение № 144 от 25.03.2009 год. по гр.д. № 81/2009 год. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 17.11.2008 г. по гр.д. № 1568/2008 г. на П. районен съд и вместо него е постановено ново, с което предявените от Б. И. М. срещу “Н” ЕАД-клон П. искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането без работа в размер на сумата 4 891.62 лв., на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени. Прието е от въззивния съд, че заповедта, с която трудовото правоотношение с жалбоподателят е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ е законосъобразна, тъй като посоченото в нея уволнително основание е било налице към момента на уволнението, затова искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ е отхвърлен като неоснователен, както и обусловените от неговия изход искове по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
Ответникът по касационната жалба “Н” ЕАД-клон П. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Поддържа се, че е налице противоречие между решението на въззивния съд и постановеното от първоинстанционния съд решение по същото дело.
На касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос обуславящ изхода на делото, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. За да е налице това основание жалбоподателят трябва да посочи правният въпрос по който въззивният съд се е произнесъл, тъй като това е първата предпоставка за допустимостта на касационното обжалване, както и този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Решенията, които са обжалваеми, т.е. подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая жалбоподателят обосновава наличието на противоречива съдебна практика позовавайки се на решението на районния съд, с което исковете са били уважени и обжалваното решение на въззивния съд, с което те са отхвърлени. Двете решения не са влезли в сила. Първото към настоящия момент е отменено с обжалваното от жалбоподателя въззивно решение. След като има въззивно обжалване и съответно въззивно решение, то не се пораждат никакви правни последици от решението на първоинстанционния съд, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика и приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. В случая изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На ответната страна следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 92.50 лв.- адвокатско възнаграждение за адв. П.
В. от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 25.03.2009 год. по гр.д. № 81/2009 год. на П. окръжен съд, по касационната жалба на Б. И. М. от гр. П., приподписана от пълномощника му адв. К. Ш.
Осъжда Б. И. М. от гр. П., ул. “ И. С. ” № 8, ет.2, ап.4 да заплати на “Н” ЕАД- клон П. , със седалище гр. П., ул. “. № 3 направените разноски за касационното производство в размер на 92,50 лв., адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :