3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1268
София, 30.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 712/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците Д. О. А. и Н. Т. А. и по касационна жалба на ответниците В. Д. К. и К. С. К. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 31 от 12.01.2010 год. по гр. дело № 1279/2009 год., с което е оставено в сила решение от 26.05.2008 год. по гр. дело № 1273/2006 год. на Софийски градски съд, с което по иска на Т. Ц. Н.а против Д. и Н. А. е признато за установено, че сключения на 05.09.2003 год. с нотариален акт № 12/2003 г. на нотариус Е. К. договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 60 в ж. к. Л., бл. 539, вх. Б, ет. 12, гр. София е нищожен поради липса на съгласие и на основание чл. 108 ЗС ответниците В. и К. К.и са осъдени да предадат на Т. Ц. Н.а владението на посочения апартамент, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) са отменени нотариален акт № 12 от 05.09.2003 год. на нотариус Е. К. и нотариален акт № 56 от 17.12.2003 год. на нотариус А. Чакъров.
Решението е постановено при участие на третото лице В. С. Н.а помагач на ищцата Т. Ц. Н.а.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите К.и поддържат, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика по въпроса – дали договора за продажба на чужда вещ е нищожен и по какъв начин действителния собственик следва да защити правата си, както и че при констатация за неистински документ, което по своя характер е престъпно обстоятелство, следва ли съдът да спре производството по гражданскоправния спор на основание чл. 182, ал. 1, б. „ д” ГПК (отм.). Представени са съдебни решения по гр. дело № 2571/79 г. на ВС по чл. 26 ЗЗД, че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен, гр. дело № 931/93 г. на ВС по приложението на чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС, че при двукратна продажба на една и съща вещ, първоначалните купувачи не разполагат с иск против вторите за обявяване на втората продажба за нищожна, а с иск за собственост, гр. дело № 572/93 г. на ВС, че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен и тълк. решение № 20/02.03.1968 год. на ОСКГ на ВС по приложението на чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), чрез които обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В касационната жалба на ответниците А. са обсъдени въпросите, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, и че съдът е следвало да спре производството по делото, ако констатира наличието на неистински документ.
Ответницата Т. Ц. Н.а не е представила писмен отговор на касационните жалби по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Поставените правни въпроси не обуславят решаващите мотиви на съда за основателността на предявените искове и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпроса, дали договорът за продажбата на чужда вещ е нищожност е разрешен трайно в съдебната практика, която е в смисъл, че такъв договор не е нищожен, а отношенията между страните по такъв договор се уреждат от правилата за последиците при съдебно отстраняване по чл. 188 – чл. 192 ЗЗД. Този въпрос не е релевантен за изхода на делото, тъй като първият договор за продажба е обявен за нищожен поради липса на съгласие от продавача С. Н. – починал към момента на предявяването на иска от ищцата Т. Н.а, негова бивша съпруга към момента на сключване на договора и съсобственик на имота. С уважаването на ревандикационния иск спрямо купувачите по втория договор (касаторите К.и), те са съдебно отстранени от веща и за тях се пораждат правата на евинцирания купувач по чл. 188 и сл. ЗЗД. В този смисъл изводите на съда не са в противоречие с представената съдебна практика.
Въпроса, дали съдът следва да спре гражданскоправното производство при констатация за неистински документ (в случая представен по нотариалното производство при изповядване на първия договор) не касае изхода на делото но неговото същество и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното тълкувателно решение № 20/68 год. е по приложение на разпоредбата на чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) за установяване по исков ред на престъпни обстоятелства, които са от значение за някои граждански правоотношения или пък за отмяна на влезли в сила решения, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или същото е прекратено или извършителят е останал неоткрит, т. е. няма връзка с предмета на предявените искове.
Воден от тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 12.01.2010 год. по гр. дело № 1279/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ