2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1268
гр.София, 08.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на първи декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1807/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. Д. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 873 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1099/ 2010 г. С въззивното решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 1920/ 2008 г., като по този начин е уважен предявения от Н. Г. К. против касатора и против Държавна агенция по горите иск за установяване на нищожността, поради противоречие със закона – пар.123 от ПЗР на ЗИДЗГ, на договор за покупко-продажба на недвижим имот № 267/ 27.05.2008 г., с който държавна агенция по горите продава на М. Д. К. недвижим имот – частна държавна собственост, № 000257 по КВС на землището на[населено място], [община], ЕКАТТЕ 18227, с площ 0,488 дка.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос за отликата между движимите вещи и недвижимите имоти и процесуалноправният въпрос трябва ли да се обсъдят всички доводи на страните и доказателствата по делото. Поддържа, че една барака не може да е недвижим имот, дори ако има бетонен постамент и че ако съдът бе изпълнил задължението си да обсъди доказателствата в тази насока и неговите доводи, той е щял да достигне до обратен извод по отношение на движимостта на вещта. Счита, че отговорът на поставения от него материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а процесуалноправният въпрос счита за решен в противоречие с практиката на ВКС. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация – Държавна агенция по горите и Н. Г. К. – не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая няма неясноти, непълноти или противоречия в закона, които да налагат намесата на ВКС за изясняване на въпроса кои вещи са движим и кои – не. Въпросът е уреден в чл.110 от ЗС, а практиката по прилагането на тази разпоредба е утвърдена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Следователно повдигнатият от жалбоподателя въпрос няма твърдяното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото също не може да е основание за допускане на обжалването, тъй като по него практиката не е противоречива. Приложените от касатора решения на ОСГК, на І и ІV г.о. отделение на ВКС не са от категорията на задължителните, поради което противоречието с тях би обусловило наличието на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, а не по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Твърдяните противоречия обаче не са налице, тъй като цитираните решения дават отговор на поставения въпрос, който в обжалваното решение не е решен по различен начин. Въззивният съд е обсъдил всички доводи на страните и доказателствата по делото, за да стигне до изложените в мотивите фактически и правни констатации. Дали изводите му са правилни (обратното се поддържа от касатора в изложението), в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. Евентуална необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд могат да са касационни основания по чл.281 от ГПК, но не са основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 873 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1099/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: