О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1268
София, 12.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1176/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Г. П. от гр. Б.срещу решение от 18.03.2009 г. по гр. д. № 468/2008 г. на окръжен съд Благоевград, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 141/2007 г. на районен съд гр. Р., с което е уважен иск по чл. 97, ал.3 ГПК предявен от И. С. срещу касатора и общино Банско като е прието за установено, че удостоверение № 437 от 09.06.2006 г., издадено от община Б. е с неистинско съдържание. Поддържа се довод за недопустимост на предявения иск, поради което и на постановеното по него решение, за нарушаване на процесуалните правила при преценка на доказателствата и за необоснованост на изводите относно приетите за установени факти.
Относно основанието за допускане касационно обжалване на въззивното решение е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието по т. 1 е мотивирано с противоречие на въззивното решение с т. 12 от ТР на ОСГК № 1 от 17.07.2001 г., с която е прието, че грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логическите, опитните и научни правила представляват нарушение на съществени процесуални правила по чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК отм. и чл. 157, ал. 1 и 3 ГПК. Тази точка е обявена за загубила сила с т. 3 от ТР № 2 /2004 г. Това е последица от изменение нормата на чл. 218б, ал.1, т. “в” ГПК с ДВ бр. 105 от 2002 г. Въпреки това следва да се приеме, че се поддържа извършване преценка на доказателствата по делото в нарушение на съществени съдопроизводствени правила – чл. 188 ГПК отм.
Ответникът по касация И. С. намира жалбата за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
От данните по делото се установява, че през 1986 г. лицето А. К. е придобила на основание договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане недвижим имот, съставляващ парцел ****, в кв. 62 по плана на гр. Б. по действалия към този момент регулационен план. В съставения нот. акт № 130,т. ІІ по н. д. № 573/1986 г. не е отразено за кой имот по кадастралния план е бил отреден парцела и каква е неговата площ.
През 1992 г. Колчакова е продала на касатора Л. П. дворно място, съставляващо парцел ****, в кв. 62 по плана на гр. Б. с площ от 300 кв. м., за което е съставен н. а. № 1* т. ІІ по н. д. № 760/1992 г.
През 2006 г. е поискано да се извърши поправка на нот. акт № 131 като вместо парцел **** се впише парцел ****. Искането е мотивирано с това, че през 1990 г. е бил одобрен нов регулационен план и за имот 1162 е бил отреден парцел ****, което е удостоверено пред нотариуса с представяне на удостоверение № 437 от 09.06.2006 г. Поправката е допусната, за което е съставен н. а. № 95, т. ІІ, по н. д. № 274 от 2006 г.
Ищецът по иска И. С. е сключил на 18.02.2003 г. с община Б. договор за замяна на недвижими имоти, по силата на който е придобил право на собственост върху имот с площ от 120 кв. м., представляващ част от съществувала по плана от 1958 г. улица “В”, който имот е с граници: сега съществуваща ул. “., УПИ *, УПИ * и общински терен, представляващ част от УПЕ V-1153, всички в кв. 62 по плана на гр. Б. от 1990 г.
Касаторът Л. П. е предявил срещу И. С. установителен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване, че той е собственик на имоти пл. №№ 1* и 1431 в кв. 160 по плана на гр. Б. от 1926 г. и че е налице грешка при заснемане на кадастралната основа за парцел ****, 1162 в кв. 62 по плана на гр. Б. г., като кадастралната граница с имот пл. № 1* в кв. 160 е тази по плана на гр. Б. от 1926 г.
В развилото се производство С. е оспорил, скицата въз основа на която е допусната поправка на нот. акт № 1* от който П. черпи права, но не е оспорил и приетото от нотариуса удостоверение, въз основа на което е допусната поправката. Това е обусловило правния му интерес от предявения иск.
С решение по гр. д. № 141/2007 г. Разложки районен съд е уважил иска, след като е приел въз основа на приета техническа експертиза, че удостоверяването на обстоятелствата в оспорения официален документ относно номера на парцела, отреден за имот пл. № 1* с плана от 1990 г., не се основават на влязъл в сила дворищно-регулационен план, одобрен през 1990 г. нито на отразеното в издадената и представена пред нотариуса през 1992 г., скица въз основа на която е съставен н. а. № 1* от 1992 г.
Въззивният съд е потвърдил това решение. Допълнил е изводите с това, че вещото лице е установило извършено зачертаване върху картния материал, съхраняван в общината относно парцел ****.
Изводите на съда относно допустимостта на иска са направени в съответствие с доказания правен интерес и постоянната практика на ВКС по този съществен процесуален въпрос.
Материалноправните изводи за несъответствие на удостоверено в официалния документ с действителното фактическото положение също е направено при пълна преценка на доказателствата по делото. Касаторът е закупил през 1992 г. дворно място с площ от 300 кв. м. при граници : н-ци на П. П. , К. П. и от две страни улици, за който имот е бил отреден парцел ****осочен с № V. Праводателката му К. се е легитимирала като собственик на дворно място със статут на парцел ****, индивидуализирано с граници: н-ци на П. П. , К. П. и от две страни улици, като липсват данни за кой имот е бил отреден този парцел ****о действащия план към 1986 г., когато тя е придобила права върху нега, както и за неговата площ.
В оспореното удостоверение № 437 от 09.06.2006 г. не са посочени основните индивидуализиращите белези на парцел **** – граници и съседи, нито вторичния белег площ, поради което твърдението, че записаното в скицата, представена в производството за поправка на нот. акт № 1*“парцел ****”, представлява техническа грешка и следва да се чете парцел ****, не е достатъчно за да се направи извод, че се касае за един и същи имот.
Извод, че парцел **** не е идентичен с продадения на касатора през 1992 г. може да се направи и от приетата като доказателство по делото скица № 584 от 12.09.2006 г. (л. 24 по гр. д. № 468/08 г. на Бл. ОС). От нея се установява, че за имот пл. № 1* са отредени три парцела: ІV-1162, който е застроен; ІІІ-1162, който не е застроен и на който само една от границите е улица. За останалата част от имот 1162, която е застроена и граничи с описаните два парцела и две улици няма отразяване дали е отреден парцел.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.03.2009 г. по гр. д. № 468/2008 г. на окръжен съд Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.