О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1269
София , 13.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №668 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. М. И. от [населено място] , срещу решение от 22.03.2012г., постановено по в.гр.д.№2532/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.10.2011г. по гр.д.№2778/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, чл.224 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.20 К..
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. М. И. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ; за възстановяване на заеманата длъжност, за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, по чл.224 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.20 К..
Въззивният съд е приел за установено, че през 1985г. /преди учредяване на трудовото правоотношение с работодателя-ответник/ на служителя е отпусната пожизнено лична пенсия за изслужено време и старост, на основание чл.6, ал.2 от отменения Закон за пенсиите. Съгласно посочената отменена разпоредба военнослужещите, прослужили 10 години на длъжности от летателния състав, от водолазния състав и от съставите на подводните съдове, добиват право на пенсия независимо от възрастта, ако са освободени от въоръжените сили поради изтичане срока на договора или поради негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи.
Разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10а КТ дава възможност на работодателя да прекрати с предизвестие трудовия договор с работника или служителя, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст /с наименование „пенсия за изслужено време и старост” по отменения от КСО Закон за пенсиите/. Уволненият служител е придобил и упражнил право на пенсия за изслужено време и старост по чл.6, ал.2 от отменения Закон за пенсиите, в който посочената разпоредба се намира в Дял ІІ – Пенсии за изслужено време и старост. В Кодекса за социално осигуряване разпоредбата на чл.69 за условията за по-ранно пенсиониране на военнослужещите, е разположена в Раздел І – Пенсии за осигурителен стаж и възраст. Изискването за възраст като предпоставка за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е определена фиксирано в закона и в случаите на пенсиониране по чл.69 КСО – правото на пенсия се придобива независимо от възрастта на кадровите военнослужещи. Това основание за уволнение намира приложение и при други категории работници и служители, при които е възможно по-ранно пенсиониране /по §4 и §5 ПЗР КСО/.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за приложението на чл.222, ал.3 КТ, чиято норма не е неясна или противоречива, и по приложението й има съдебна практика, която не се нуждае от промяна. В съдебната практика се приема, че за правото на обезщетение на посоченото основание е необходимо работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо на каква възраст и независимо от основанието за прекратяване. При наличие на тези предпоставки тъй има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж. Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател – решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 191/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Дадените с въззивното решение разрешения на въпросите по приложението на разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ не са в противоречие със задължителната практика на ВКС. Правилността на фактическите му изводи не може да бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване. По нея касационният съд се произнася при разглеждане на касационната жалба само ако касационното обжалване бъде допуснато. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ и по въпроса: дали в К. може да се предвидят по-големи размери на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.228, ал.2 КТ размерите на посочените обезщетения, вкл. по чл.222 се прилагат, доколкото в акт на Министерски съвет, в колективния трудов договор или в трудовия договор не на предвидени по-големи размери. Разпоредбата на чл.228, ал.2 КТ не е неясна, непълна или противоречива и по приложението й има формирана съдебната практика, която не се нуждае от промяна. В съдебната практика няма колебание, че по аргумент от чл.228, ал.3 КТ размерите на плащането, установени в чл.222, ал.3 КТ, са минимални.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.03.2012г., постановено по в.гр.д.№2532/2011г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: