О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1269
гр.София, 17.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4224 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.03.2014г. по гр.д.№124/2014г., с което ОС Плевен е уважил иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание.
Жалбоподателят – В. -П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значние за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът П. Б. П., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил като незаконно наложеното на П. Б., със Заповед №3-лс-5/05.09.2013г. на В. –П., дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 КТ-„неизпълнение на възложена работа, неспазване на технически и технологични правила“, изразяващо се в това, че не е изготвила в пълен обем и в заповядания срок, за времето от 24.07.2013г. до 17ч. на 26.07.2013г. на „макет на ресурсния разчетен план и финансов отчет за изминалото шестмесечие”.
Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл.187, т.3 КТ са уредени две отделни хипотези на дисциплинарно нарушение: „неизпълнение на възложената работа“ и „неспазване на техническите и технологични правила“, като в процесния случай, работодателят е посочил в текста на заповедта и двете форми на нарушението. Съдът е приел, че фактите изложени в обстоятелствената част на заповедта, по никакъв начин не могат да изпълнят фактическите предпоставки на втората хипотеза“ неспазване на техническите и технологични правила“. Нещо повече с оглед професионалната квалификация на ищцата и заеманата длъжност, същата обективно не би могла да извърши тази форма на изпълнително деяние, тъй като подобно нарушение принципно се осъществява от лице, заето с техническа и производствена дейност, каквато същата не упражнява.
Прието е, че на ищцата-ответник по жалба й е вменено извършването на дисциплинарно нарушение по първата хипотеза на чл.187, т.3 КТ- „неизпълнение на възложената работа“. Съдът е приел, че ищцата от обективна страна е осъществила състава на дисциплинарното нарушение по чл.187, т.3, пр.1, тъй като не е изпълнила изцяло задачата, възложена й по съответен ред от работодателя – да изготви в заповядания срок „макет на ресурсния разчетен план и финансовият отчет за изминалото шестмесечие“. Прието е, че не е налице обаче субективната страна от състава на нарушението, тъй ищцата неизменно е поддържала становище, че не може да изпълни възложената й задача, тъй като тази дейност не е включена в длъжностната й характеристика. При запознаване с длъжностната характеристика въззивният съд е счел, че действително, възложената й работа по изготвяне на „ макет на ресурсния разчетен план и финансовият отчет за изминалото шестмесечие“, не е включена в длъжностната характеристика на длъжността „старши експерт по отчет на материални средства“. Прието е, че лицето, заемащо тази длъжност „участва в изготвянето на заявките и отчетите, свързани с планирането, получаването и разходването на финансовите средства и да ги представя в заповяданите срокове на висшестоящия финансов орган“, т.е. задължението на ищцата по трудово правоотношение се свежда до подпомагаща дейност при изготвяне на отчетите, но същата няма правомощие самостоятелно да съставя такива.
Съдът е приел, че ищцата не е нарушила виновно трудовата дисциплина, поради което поведението й не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение и е отменил наложеното такова- “предупреждение за уволнение“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл.187, т.3 КТ. Като допълнителен мотив съдът е посочил, че наложеното дисциплинарно наказание“предупреждение за уволнение“ е несъразмерно тежко, тъй като при определянето му не са взети предвид установените по делото смекчаващи вината обстоятелства, а същевременно заличеното наказание “забележка“ е отчетено като квалифициращо основание.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят –работодател,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, но не посочва кои са те. Прави само оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното ршение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав при тези данни намира, че в изложението си на основанията за допускане на решението до касационно обжалване жалбоподателят не е извел отделен и конкретен правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил изводите на съда по него и като такъв да е предпоставка за допускане на обжалването съгласно предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Жалбоподателят е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Освен, че не извежда правен въпрос, жалбоподателят не обосновава и нито една от трите специални предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 -3 ГПК. Доводите на жалбоподателя се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 ал. 1 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2014г. по гр.д.№124/2014г. на ОС Плевен.
ОСЪЖДА В. -П. да заплати на П. Б. П. сумата 300 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: