1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1269
София, 30.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 704 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Р. П., против въззивно решение от 09.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 991/2009 г. на С. градски съд, ІІ-„В” въззивен състав, в частта му, с която е отменено решението от 04.11.2008 г. на С. районен съд, 59 с-в, постановено по гр.д. № 902/2008 г., с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение, предявени от В. И. Ш. от[населено място], срещу [фирма],[населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и тези искове са уважени, като е признато за незаконно уволнението на Ш., извършено с писмен акт № 35/08.11.2007 г. на главния изпълнителен директор на [фирма], на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист” в Отдел „Оперативно-информационен”, Управление „Оперативно”, Главна дирекция „К. сигурност и контрол”, Ц. управление на [фирма]. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 5223 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица и в тази част като необжалвано е влязло в законна сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът [фирма] поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и е решаван противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Според касатора това е въпросът може ли да се прекрати трудовото правоотношение с работник-пенсионер по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ едностранно от работодателя, ако правото на пенсия за изслушено време и старост е придобито от работника още преди възникване на трудовото правоотношение. Според касатора решението на въззивния съд по този въпрос е постановено в противоречие с практиката на ВКС и същият е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил съдебно решение на отделен състав на ВКС, а именно решение № 1423 от 16.01.2008 г. по гр.д. № 194/2005 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, В. И. Ш. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради което прекратяването на трудовото правоотношение между страните от страна на работодателя се явява незаконосъобразно и предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. В случая въпросът – може ли да се прекрати трудовото правоотношение с работник-пенсионер по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ едностранно от работодателя, ако правото на пенсия за изслушено време и старост е придобито от работника още към момента на сключване на трудовия договор/а не по време на действието му/ действително е материалноправен въпрос, релевантен за разрешения от въззивния съд спор с обжалваното решение. Доводите на касатора, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че по него има противоречива съдебна практика не могат да бъдат споделени, тъй като по този въпрос е налице задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, установена с решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 884/09 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 381/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 838 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 1739/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и постановеното въззивно решение е в синхрон с нея. Според посочената съдебна практика, с която занапред е уеднаквена практиката по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, основанието за уволнение по този законов текст – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява определен юридически факт, който трябва да е възникнал след сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението може да бъде извършено законосъобразно. В разгледания по настоящото дело спор уволненият служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още преди сключване на трудовия договор, поради което правилно въззивният съд е приел, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не е било налице към момента на прекратяване на правоотношението. В допълнение следва да се отбележи, че правна възможност за прекратяване на правоотношението на лице/работник или служител/, което към възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия се предвижда едва с новото основание по точка 10а на ал. 1, чл. 328 КТ, което е прието със закон, обнародван в ДВ, бр. 46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г. и ще бъде валидно за бъдещи правоотношения.
Като краен извод, след като по поставения материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика и обжалваното въззивно решение е постановено в синхрон с нея, не са налице основанията за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 991/2009 г. на С. градски съд, ІІ-„В” въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 60441 от 10.11.2009 г. на [фирма][населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: