4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. С. 01.04.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 31 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 442 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца К. „Т. п. б.”[населено място], чрез адв.М. Б. срещу определение № 269/16.07.2010 г. по в.ч.гр.дело №352/2010 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено определение № 323/12.05.2010 г. по гр.дело № 5/2010 г. на Л. окръжен съд. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане от първоинстанционния съд.
В изложението към частната жалба е формулиран правният въпрос по допустимостта на предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от кооперация при действието на ЗК от 1999 г., като ищецът счита, че е с права на възстановена по смисъла на пар.27 от ПЗР на ЗИД на ЗК/Д.в.бр.41/2007 г./, която норма има обратно действие и легитимира ищеца да предяви ревандикационен иск за процесния недвижим имот, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирани са т.5 от ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр.дело № 1/1977 г., ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВКС, определение № 417/25.06.2009 г. по ч.т.дело № 339/2009 г. на ВКС II т.о., решение № 602//11.06.2009 г. по гр.дело № 2252/2008 г. на ВКС I г.о., определение № 177817.04.2009 г. по ч.гр.дело № 93/2009 г. на ВКС II г.о., решение № 1111/26.10.2007 г. по гр.дело № 558/2006 г. на ВКС II г.о.
В писмен отговор ответникът по жалбата [фирма][населено място] е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната частна жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Жалбоподателят К. „Т. п. б.”[населено място] е предявил иск с пр.осн.чл.108 ЗС срещу [фирма][населено място] за имот, представляващ първи, втори и трети надпартерни етажи от сграда, находяща се в[населено място], пл.”В.” № 1. Претенцията за принадлежност на правото на собственост върху процесния имот, владян без основание според жалбоподателя от ответника произтича съобразно твърденията в исковата молба на основание пар.1 от ДР на ЗК/отм./ – правото на собственост е възстановено по силата на закона.
Въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е процесуално недопустим. За да направи извода е приел, че искът е предявен при действието на ЗК от 1999 г. – исковата молба е постъпила в Л. окръжен съд на 30.12.2009 г. Приложимият закон според съда е Законът за кооперациите от 28.12.99 г. Взети са предвид разпоредбите на пар.1,ал.1 ДР на ЗК/99 г., според които се възстановява правото на собственост на кооперациите върху тяхно одържавено имущество, ако искането за това е направено до 07.02.1993 г. Прието е, че условията за връщане на имуществото са предвидени в Наредбата за условията и реда за връщане на кооперациите и кооперативните съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. в сила от 08.08.2000 г. Според съда в цитираната Наредба – чл.3 е предвидена административна процедура за връщане на одържавено кооперативно имущество, при хипотеза за налични писмени доказателства, посочени в текста на чл.3,ал.1 от съответната кооперация, като отказът подлежи на обжалване по реда на чл.36 от З./отм./. Исковият ред е предвиден в ЗК/99 г. само при хипотези, когато не са налице предвидените в чл.3,ал.1 от Наредбата писмени доказателства.
Прието е, че в случая жалбоподателят е отправил искане до МС на Р. и мълчаливият отказ е обжалван пред ВАС. С решение от 14.01.2003 г., влязло в сила на 04.07.2003 г. по адм.дело № 8021/2002 г. на ВАС е отхвърлена подадената жалба.
Като е взел предвид посочените факти въззивният съд е направил извода, че жалбоподателят е реализирал предвидената административна процедура за връщане на процесния имот, като одържавено кооперативно имущество. Прието е, че установяване на правото на собственост върху процесния имот по исков ред е недопустимо, тъй като жалбоподателят е изчерпал предвидения административен ред за връщане на процесния имот. Прието е, че не са налице и хипотезите на ЗК, при които исковото производство е допустимо, както и, че е неоснователно позоваването от жалбоподателя на пар.27 от ПЗР на ЗИДЗК. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за недопустимост на предявения иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Цитираното ППВС № 2/29.09.1977 г. в т. 5-та е дадено тълкуване по приложението на чл.231,б.”в” ГПК/отм./ за отмяна на влязло в сила решение. Застъпено е становище, че решение, основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е било отменено подлежи на отмяна по силата на чл.231,б.”в” ГПК/отм./. В същата т.5-та е прието, че под „постановление на държавно учреждение” по смисъла на чл.231,б.”в” ГПК се разбира всеки издаден по надлежния ред акт, независимо от органа който го е издал, който може да е орган на държавно управление, държавна стопанска организация, на социално-културно учреждение или обществена организация в случаите, когато със закон му е предоставено това право, като издаденият акт не трябва да е нормативен. Прието е, че нормативният акт, дори когато му е придадена обратна сила създава ново правно положение и на него може да се основе нов иск, но не и да се иска отмяна по реда на чл.231,б.”в” ГПК/отм./ на акт, издаден преди постановяването му. Посочената практика на ВС е неотносима към настоящия случай. Обстоятелството дали жалбоподателят-ищец е възстановена кооперация по смисъла на пар.27,ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗК/99 г. е предпоставка, за материално правната му легитимация – т.е. касае основателността на иска, а не допустимостта му.
Правният въпрос относно допустимостта на предявения иск не е разрешен в противоречие с ТР № 2/02.06.1995 г.по гр.дело № 2/95 г. на ОСГК на ВКС. Със същото в т.1-ва, б.”а” е застъпено становище, че възстановяването на правата на кооперациите се извършва по силата на Закона с влизането му в сила. Условията и реда за връщане на имуществото са уредени в разпоредбите на ПМС № 192/1991 г./отм./. В същото решение е прието, че възстановяването на собствеността е допустимо да се реализира и по исков ред. Въззивният съд е взел предвид, че ревандикационния иск е предявен от жалбоподателя при действието на ЗК/1999 г. Правните изводи са съобразени със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС – т.5-та, съобразно която възстановяването на собствеността на имоти по ЗК/99 г. се осъществява по административен ред в сроковете по пар.1 от ДР на ЗК и по реда, предвиден в Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г./Д.в.бр.65/2000 г./. Според даденото тълкуване възстановяването на собствеността на имоти по пар.39 от ЗИД на ЗК на кооперации и кооперативни съюзи, които са възстановили дейността си по реда на чл.49 от Закона за кооперациите настъпва по право и се реализира по исков ред, каквато не е настоящата хипотеза.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя. Цитираните в изложението определения на състави на ВКС, постановени в производство по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК и определение № 417/25.06.2009 г. по ч.т.дело № 339/2009 г. на ВКС II т.о. са извън обхвата на посочената предпоставка на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 1111/26.10.2007 г. по гр.дело № 558/2006 г. на ВКС II г.о. състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот на Р.”Ч.”[населено място] срещу [фирма][населено място]. Съдът е приел по възражение относно правоприемството на Р., че разпоредбата на пар.27,ал.2 от ПЗР на ЗК/99 г. има тълкувателен характер, и че същата следва да бъде взета предвид, независимо от обстоятелството, че е влязла в сила по време на висящността на спора. Както се посочи по-горе не се установява въззивният съд да е разрешил правния въпрос в отклонение с даденото разрешение в посоченото решение на ВКС. У. на обстоятелството дали жалбоподателят представлява възстановена кооперация по смисъла на пар.27 от ПЗР на ЗИДЗК/99 г. е въпрос по основателността на иска, а не по допустимостта. Правният въпрос не е разрешен в противоречие и с изразеното становище в решение № 602/11.06.2009 г. по гр.дело № 2252/2008 г. на ВКС I г.о. С последното по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от НС на ТПК съдът е приел, че разпоредбите на пар.27 от ПЗР на ЗИДЗК/99 г. имат тълкувателен характер и даденото тълкуване има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува и доколкото законодателят с нея изяснява понятие по вече отменен закон е предал на тази разпоредба обратно действие, че тази норма е приложима по спора по делото.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно тълкуването, дадено в т.4-та в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, разрешен с въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. Разпоредбите на чл.108 ЗС и пар.27 ПЗР на ЗИДЗК/99 г. са ясни, точни и непротиворечиви. По приложното им поле е постановена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на настъпили промени в законодателството и обществените условия.
Изложените съображения налагат извода, че не следва да се допусне касационно обжалване на определение от 16.07.2010 г. по в.ч.гр.дело № 352/2010 г. на В. апелативен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 269/16.07.2010 г. по в.ч.гр.дело № 352/2010 г. на В. апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 3221/09.08.2010 г., подадена от К.”Т. п. б.”[населено място], чрез адв.М. Б.,[населено място], бул.”В” № 2, к. № 213.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: