О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№127
София, 10.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 1374/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6349 от 26.02.2019 г. на „Каммекс” АД, гр. Пловдив, представлявано от адв. С. К., срещу определение № 322 от 13.02.2019 г. по в. ч. гр. д. № 81/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 30.10.2018 г., с което е спряно производството по гр. д. № 4347/2018 г. на Пловдивски районен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че обжалваният акт е постановен в противоречие с т. 4 и т. 5 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС и определение № 266 от 15.05.2009 г. по ч. гр. д. № 149/2009 г. на ВКС, II г. о. Сочи се, че с оглед особеностите на иска по чл. 109 ЗС ищецът е предявил по реда на чл. 212 ГПК положителен установителен иск за собственост, по приемането за разглеждане на който районният съд не се е произнесъл в първото открито съдебно заседание по делото, а след това е спрял производството до приключване на производството по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, който бил обуславящ по отношение допустимостта на инцидентния установителен иск и на главния иск по чл.109 ЗС. Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че в случая не намират приложение постановките на тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, като сочи, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР не е преюдициален по отношение на иска по чл.109 ЗС. Поддържа, че са налице на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса обуславящо ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за производство по иск с правно основание чл.109 ЗС.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
Ответникът по жалбата „Биомашиностроене“ АД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. А. Г., излага становище за неоснователност на същата. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Производството по гражданско дело № 4347/2018 г. на Пловдивски районен съд е образувано по предявен от „Каммекс“ АД иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника „Биомашиностроене“АД да премахне масивна метална ограда, с която ответникът е преградил 8 метра от лицето и е заградил част от около * кв.м. от североизточния ъгъл на урегулиран поземлен имот * – *, съставляващ инфраструктурен коридор, образуван от поземлен имот с идентификатор № ***, който бил съсобствен на страните по делото.
В отговора на исковата молба ответникът „Биомашиностроене“ АД е възразил, че местоположението на процесната ограда съответства на имотната граница на собствения му поземлен имот с идентификатор № ***; че ищецът не може да претендира премахване на оградата, принадлежаща към имота на „Биомашиностроене“АД, доколкото с ново отреждане по кадастралната карта имотът е разделен на четири други имота и оградата е по имотната граница на поземлен имот № * и поземлен имот № *.
С молба от 12.09.2018 г. ищецът е предявил инцидентен установителен иск за собственост, сочейки, че процесната ограда попада в североизточния край на бившия парцел № * по разделителен протокол от 20.12.1993 г., който е получил нов номер * целия с площ от * кв.м., като оградата косо загражда част от около * кв.м. в североизточния му ъгъл, собствеността върху която се твърди, че е придобита от ищеца. Посочено е, че съгласно решение № 873 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 594/2011 г. на Пловдивски окръжен съд поземленият имот с идентификатор № ***. попада в част от парцел *.
Установено е, че предмет на висящо производство по гр. д. № 5213/2018 г. на Пловдивски районен съд е предявен от „Каммекс“АД против „Биомашиностроене“АД иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищеца върху реална част от около * кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ***, разположена в североизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор № ***, както и за установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемането на реална част от * кв.м. към площта на съседния поземлен имот с идентификатор № ***, вместо към съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор № ***.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.10.2018 г., районния съд е спрял производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 5213/2018 г. на Пловдивски районен съд, приемайки, че производството по иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е преюдициално, тъй като за да бъде формиран извод относно правата на ищеца върху оспорените * кв.м., за които се твърди, че са преградени с построена от ответника 8-метрова ограда, както и да се прецени дали е допустимо инцидентно установяване на правата на „Каммекс“ АД върху тази реална част от имота, е необходимо да бъде преценен въпросът какъв е пространственият предел на правото на собственост на „Каммекс“АД и налице ли е засягане на неговите права на собственик в резултат на неправилно заснемане в кадастралната карта.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е приел, че ищецът претендира собствеността върху площта от 50 кв.м. не само въз основа на представените по делото документи, но излага и твърдения, че тази площ, принадлежаща към съсобствения му имот, неправилно е била заснета към съседния. Прието е, че при иска по чл.109 ЗС правото на собственост върху имота на ищеца /засегнатия имот/ и правото на собственост върху имот на ответника /пречещия имот/ имат значение за основателността на негаторния иск, но остават вън от предмета на делото и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Доколкото в случая въпросът за собствеността на заградената реална част от имота е предмет на иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, този въпрос се явява преюдициален за производството по главния иск, тъй като от неговия отговор ще се установи дали с поставената ограда се засягат собственическите права на ищеца, поради което са налице предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не е налице специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд по процесуалноправния въпрос обуславящо ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за производство по иск с правно основание чл.109 ЗС. Не се констатира твърдяното противоречие с тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което производството по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР не е обуславящо за производството по предявен иск за собственост на същия имот, тъй като предметът на тези искове в установителната им част е идентичен и са налице две успоредни производства. Тези постановки се отнасят за предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и за ревандикационен иск по чл.108 ЗС, при които съдът се произнася с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Цитираната задължителна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като производството по гр. д. № 4347/2018 г. на Пловдивски районен съд е образувано по предявен негаторен иск. В тази хипотеза съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост, поради което този въпрос се явява преюдициален по отношение на основателността на иска. По тези съображения неотносимо се явява и цитираното от касатора определение № 266 от 15.05.2009 г. по ч. гр. д. № 149/2009 г. на ВКС, II г. о.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата „Биомашиностроене“ АД, гр. Пловдив, направените разноски /за адвокатско възнаграждение/ в размер на 350 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 322 от 13.02.2019 г. по в. ч. гр. д. № 81/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Каммекс” АД, гр. Пловдив, да заплати на „Биомашиностроене“ АД, гр. Пловдив, сумата 350 лв. – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: