3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 15.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3595 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от Л. К. Т. чрез адв.К. Т. и адв.С. Т. срещу решение № 1922 от 23.03.17г.по в.гр.дело № 13770/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 17.02.16г.по гр.дело № 61635/12г.на Софийски районен съд, ГО, 37 състав.С него е отхвърлен предявения от Л. К. Т. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за обявяване за нищожно припознаването на М. К. Т., извършено от К. Н. Т. с декларация от 9.03.2010г.
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: Валидно ли е припознаване,чийто фактически състав не е завършен преживе на припознаващия; 2. Дали подаването на декларация за припознаване е част от предписаната от закона форма за изразяване волята на припознаващия да извърши припознаване; 3. Може ли фактическия състав на припознаване на заченато дете да бъде завършено след неговото раждане; 4. Дали при нотариална заверка на подписа е необходимо данните за самоличността на лицето да бъдат посочени и дали непосочването им от нотариуса води до нищожност на нотариалната заверка по силата на чл.576 ГПК. 5. Непосочването на мястото на извършване на нотариалната заверка на подписа води ли до нищожност на нотариалното удостоверяване.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК М. П. Б. – законен представител на М. К. Т. чрез адв.О. М. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 9.03.10г.с декларация за припознаване К. Н. Т. е припознал детето М. К. Т.,родено от М. П. Б.,с нотариално удостоверен подпис от нотариус М. И..Установено е, че К. Т. е починал на 21.03.10г.,а М. К. Т. е родена от майка М. П. Б. на 10.06.2010г.М. Б. и К. Т. не са имали сключен граждански брак,а са живели на семейни начала.
Изложени са съображения от съда,че нотариалното удостоверяване на подписа на К. Т. под процесната декларация за припознаване не страда от никой от пороците,сочени от ищцата и декларацията е валидно волеизявление за припознаване на М. Т..Приел е за неоснователен доводът на ищцата Л. Т./майка на К. Т./ за липса на компетентност на нотариуса,тъй като в декларацията не било посочено мястото на удостоверяване.Според съда, нотариалното удостоверяване на подписа попада в хипотезата на чл.570 ал.2 ГПК,в която нотариалните действия могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.Прието е още,че изписване на пълното име при полагане на подписа е необходимо само когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, какъвто не е разглежданият случай.Достатъчно е, че данните от документа за самоличност на К. Т. са обективирани в неговата декларация.Счетен е за неоснователен и аргументът,че към момента на съставяне на декларацията детето не е било родено,като съдът е приложил разпоредбата на чл.64 ал.1 СК, в която законодателят изрично е предвидил възможността да бъдат припознати и заченати деца.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, намира не се следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси на посочените основания.
Първите два въпроса са разрешени в съответствие с приложеното решение № 382 от 12.05.95г.по гр.дело № 722/94г.на 5 чл.състав на ВКС,в което са разграничени двете хипотези на фактическия състав на припознаването – припозналият лично да е подписал пред длъжностното лице по гражданското състояние писмено заявление или да е представил декларация с нотариално заверен подпис,както е в случая.
Отговор на третия въпрос : Може ли фактическия състав на припознаване на заченато дете да бъде завършено след неговото раждане, е даден в закона – чл.64 ал.1 СК. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване.Не са представени решения на Върховния касационен съд в обратния смисъл.
Въпросът: Дали при нотариална заверка на подписа е необходимо данните за самоличността на лицето да бъдат посочени и дали непосочването им от нотариуса води до нищожност на нотариалната заверка по силата на чл.576 ГПК,не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика.Приложеното решение № 42 от 10.02.11г.по гр.д.№ 423/10г.на ІІІ го. на ВКС е неотносимо,защото се отнася до сделки,за които законът предвижда като условие за действителността им нотариалната форма.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса дали непосочването на мястото на извършване на нотариалната заверка води до нищожност на същата по чл.573 ал.1 ГПК.В съответствие с решение № 65 от 18.02.11г.по гр.дело № 652/10г.на ІІІ г.о. на ВКС въззивният съд е приел,че мястото на нотариалното удостоверяване е от значение за действителността му при прехвърляне на право на собственост или учредяване на вещни права върху недвижим имот,но не и в случаите на нотариално заверяване на подпис.Приложеното решение на Горнооряховския районен съд не обосновава посоченото специално основание за допускане на касационното обжалване,а и се отнася до нотариално удостоверяване на пълномощно, представено при изповядване на сделка.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1922 от 23.03.17г.,постановено по в. гр.дело № 13770/16г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.