ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
София, 16.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 6250/15
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на С. П. Ч. и от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.К. Й. срещу разпореждане от 25.9.2015 г, постановено по въззивно гр.дело № 1151/2015 г на САС, ГК, 4 състав за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] за законната лихва върху сумата 62 794, 49 лв, считано от 16.9.2013 г до окончателното плащане.
В частната жалба се подържа, че разпореждането е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист и да бъде обезсилен вече издадения на 25.9.2015 г такъв.Подържа се, че към момента на издаване на обжалваното разпореждане не е било налице вземане, което да подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е било вече погасено.Следователно не са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист.Подържа се също, че страната е поискала издаване на изпълнителен лист за лихвите, а вместо това съдът е издал и за главницата, което е недопустимо, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по същата.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
От данните по делото се установява следното :
С решение № 1574 от 14.7.2015 г, постановено по гр.дело № 1151/2015 г, Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав след отмяна на решение № 18947/28.11.14 г по гр.дело № 12400/13 г на СГС, Първо ГО, 21 състав постановява друго, с което е осъжда С. П. Ч. да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 вр.чл.258 предл.2 от ЗЗД сумата 62 794, 49 лв, както и разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 3 900 лв-представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв.
На 20.7.2015 г [фирма] е поискал от съда издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението суми.
На 22.7.15 г съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумата 62 794, 49 лв.
На 23.7.2015 г С. Ч. е сезирал съда с молба да не издава изпълнителен лист за сумите 62 794, 49 лв и 3 900 лв, тъй като на основание чл.97 ал.1 изр.2 от ЗЗД те са оставени за пазене на разположение на [фирма] в банка, по специално създадена банкова сметка на името на дружеството, чрез законния му представител и едноличен собственик-Д. Б..В подкрепа на това твърдение молителят е представил извлечение от банкова сметка, от което се установява размерът на внесените суми, основанието за плащане и титуляра на сметката.В същия ден-23.7.2015 г дружеството е надлежно уведомено за извършеното плащане с нотариална покана.
На 25.7.2015 г [фирма] е подал молба за поправка на Я. в диспозитива на постановеното съдебно решение, предвид обстоятелството, че в мотивите си съдът е приел, че присъдената главница се дължи със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.В отговора на молбата за поправка на Я. дружеството е заявило, че след отстраняването й следва да бъде присъдена законната лихва, която не е включена в изплатената до този момент от длъжника сума.
С решение № 1890 от 16.9.2015 г, постановено по въззивно гр.дело № 1151/15 г, САС, ГК, 4 състав допуснал исканата поправка на Я. в диспозитива на решението, като е постановил, че главницата в размер на 62 794, 49 лв е дължима, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-16.9.13 г до окончателното плащане.
С обжалваното разпореждане от 25.9.15 г съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист за лихвата, съгласно решението от 16.9.2015 г.
На 1.10.15 г дружеството е получило изпълнителен лист за главницата от 62 794, 49 лв и законната лихва.Изпълнителният лист е издаден на 25.9.2015 г въз основа на двете разпореждания от 22.7.15 и и от 25.9.2015 г.
Обжалвано е само второто от тях-това от 25.9.2015 г, касаещо лихвата върху уважената главница.Разпореждането е правилно и законосъобразно.Изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист е постановеното по делото осъдително решение за присъждане на законната лихва. Същото удостоверяла подлежащо на изпълнение вземане.
При това положение изложените в частната жалба доводи се явяват неоснователни, а приложената съдебна практика-неотносима.Към момента на издаване на обжалваното разпореждане липсват доказателства законната лихва да е заплатена от длъжника.Действително същият е ангажирал доказателства за заплащане на главницата по спора, но същата е предмет на разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 22.7.15 г, което е различно от обжалваното, и което не е предмет на настоящия съдебен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.9.2015 г, постановено по въззивно гр.дело № 1151/2015 г на САС, ГК, 4 състав за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] за законната лихва върху сумата 62 794, 49 лв, считано от 16.9.2013 г до окончателното плащане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.