2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 16.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2674/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. С. В. от [населено място] против решение №40 от 30.06.2017 г. по гр.д. №139/2017 г. на Видински окръжен съд.
Ответниците по касация- Перо Т. Й., Т. Й. Т., Ю. Т. П. и Т. Т. Я. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът В. е възпроизвела част от т.1 на ТРОСГТК № 1 /09г.- относно характеристиките на правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Самата тя е формулирала въпроса – „ … дали е изтекъл давностния срок по процесния отменителен иск към момента на подаване на исковата молба и върху кого е възложена по закон доказателствената тежест за установяване пред съда на това обстоятелство – върху ищеца или върху оспорващия иска ответник Я..” След като е поставила този въпрос, страната буквално е възпроизвела своята касационна жалба, съдържаща единствено оплаквания за неправилност на изводите на съда. Други доводи относими към основанията по допускане на касационно обжалване не са посочени.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът В. не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки възпроизведената от мотивите на т.1 ТРОСГТК №1 /09г. Дефинитивна определеност на общото основание, страната не го е взела предвид, тъй като формулираният от нея въпрос е фактически, а не правен, като липсват и доводи за свързаността му с решаващите правни изводи на състава, обусловили извода за изтекла давност по отношение на предявения иск, от които би могло да бъде допълнено фактическото му съдържание и евентуално да бъде изведен правен въпрос, въпреки че съдът няма такова задължение. Липсата на релевантен правен въпрос определя самостоятелно неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Освен това, касаторът В. не е развила и доводи по допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване,т.е. дори формално не е посочила основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а е изложила само оплакванията си за неправилност на акта,чрез възпроизвеждане на касационната си жалба, неотносими към производството по чл.288 ГПК, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения, и с оглед така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение №40 от 30.06.2017 г. по гр.д. №139/2017 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: