1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
С., 18.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 684/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Т. П. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Хайк от Б., срещу определение № 138 от 07.05.2012 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 103/2012 г. Със същото се оставя без уважение жалбата на А. против определение № 291/16.03.2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е прекратено производството по т. д. № 137/2012 г., поради недопустимост на предявената претенция.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 137/2012 г. по описа на Окръжен съд [населено място] е образувано по жалба от Т. П. А. от [населено място] срещу „отказ без номер”, постановен от длъжностното лице по регистрация към Търговски регистър, по повод подадено от същия заявление № 20120215175822 за поправка на вписани данни по партидата на [фирма] [населено място]. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с качеството си на бивш управител на посоченото дружество. Моли да бъде извършена поправка чрез заличаване на вписания нов управител на дружеството – Д. А. У.. Твърди, че длъжностното лице е допуснало грешка, произтичаща от несъответствие на заявените за вписване обстоятелства и данните, приложени към заявлението. С определение № 291/16.03.2012 г. БОС е прекратил производството, тъй като не е постановен отказ на длъжностното лице, който би могъл да бъде обжалван пред съда. Прието е, че жалбоподателят не може да получи търсения от него резултат, чрез поправяне на евентуално допусната грешка по избрания ред. Недоволен от постановения съдебен акт А. е депозирал частна жалба пред БАС, който с определение 138 от 07.05.2012 г. на по ч. т. д. № 103/2012 г. (предмет на настоящото производство)я оставя без уважение.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпрос, който счита, че е от съществено значение за изхода на спора. Същият, обаче, не обуславя мотивите на въззивния съд. Твърди, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на тези твърдения е представено решение № 47/23.01.2008 г. на ОС [населено място] по гр. д. № 854/2008 г. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и търговска колегия на Върховен касационен съд, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Представеното съдебно решение от А. не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като няма данни същото да е влязло в законна сила.
По отношение на втория поставен въпрос от жалбаподателя – „При наличие на грешка, допусната при вписване на обстоятелства и заличаване на вписвания в Търговския регистър, изразяваща се в несъответствие между данните, отразени в заявлението и данните в приложенията към него, разполага ли заинтересуваното лице с право да защити правата си чрез подаване на заявление за поправяне на грешка по реда на чл. 27 ЗТР или разполага единствено с възможност да предяви иск по чл. 29 ЗТР? се твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От данните по делото е видно, че в конкретния случай не е налице твърдяната хипотеза за допусканата грешка при вписването от длъжностното лице към Търговския регистър. Съгласно чл. 27 от ЗТР грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, заличаване на вписвания или обявяване на актове, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване, съответно обявяване. Всъщност, целта на жалбоподателя е да бъде заличен вписания нов управител на дружеството. Това, обаче, може да постигне като предяви иск по чл. 29 от ЗТР за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, но не и по реда на чл. 27 ЗТР. Недопустимо е чрез жалба за допусната грешка при вписването да се иска отмяна на вписаните обстоятелства. Освен това, следва да бъде отбелязан и факта, че няма постановен отказ по чл. 24 ЗТР на длъжностното лице по регистрация към ТР, който подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Жалбоподателят не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 138 от 07.05.2012 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 103/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: