4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
[населено място] ,19,02,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3409 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1519 / 16.07.2014 год. по т.д. № 1836 / 2014 год. на Софийски апелативен съд,ТО,9 състав,с което е потвърдено решение № 332/ 20.02.2014 год. по т.д.№ 9378 / 2012 год. на СГС, VІ – 19 състав. Със същото е отхвърлена молбата на касатора ,с правно основание чл. 625 ТЗ , за обявяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на [фирма].Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила,лишило го от защита по спора,както и като постановено в противоречие с материалния закон – чл.631 вр. с чл. 608 ТЗ . Така касаторът твърди ,че в нарушение на чл.142 ал.2 ГПК, въззивният съд е отказал да отложи делото, въпреки наличие на основателна причина за неявяването на страната в единственото съдебно заседание пред въззивна инстанция,както и че в противоречие с чл.269 пр. второ ГПК не се е произнесъл по доводи за неправилност на решението по молбата за обявяване на свръхзадълженост, като кумулативно твърдяно основание за откриване производство по несъстоятелност на [фирма].Твърди нарушение задължението на съда за служебно събиране на доказателства – чл.621а ал.1 т.2 ТЗ. Кумулативно излага неправилност на извода за временен характер на затрудненията на дружеството, като основание за отхвърляне на молбата,съгласно чл.631 ТЗ .Твърди, че при изчисление на коефициентите за ликвидност не са съобразени всички задължения на [фирма] / неконкретизирани,в изложението по чл.280 ал.1 ГПК посочени като„задължения към доставчици” / ,при необоснована , релевантна промяна в коефициентите за ликвидност, в случай на съобразяването им .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и доказаността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение,обосновало неоснователност на молбата по чл.625 вр. с чл. 608 ТЗ изключително на база установената стойност на коефициента за обща ликвидност, въззивният съд ,отчитайки последния / ведно с коефициента за бърза ликвидност – над референтните стойности от 1 /,е извършил сравнителен анализ на всички останали,релевантни за установяване общото икономическо състояние на дружеството коефициенти,вкл. на финансова автономност и задлъжнялост.Стойностите на същите са анализирани в аспект на извеждане тенденциите в търговското поведение на дружеството,отчитайки подобряване на показатели като съкращаване периодите за събиране на вземания,за разплащане към доставчици,за обръщаемост на краткотрайните активи и липсата на периоди на финансова загуба , напротив – приключване всяка от отчетните години с положителен финансов резултат.Така съдът е приел, че съвкупният анализ на всички показатели,при безспорно благоприятни за длъжника коефициенти на обща и бърза ликвидност, сочи известно влошаване в периода до 2010 год.,но и трайна положителна тенденция за подобряване на състоянието на дружеството към 2013 год., от което е обоснован извод за временност на затрудненията, като основание за отхвърляне на молбата, съгласно чл.631 ТЗ.Въззивният съд е приел, че доводи във връзка с изводите на първонстанционния съд,за неустановимо състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл.742 ал.1 ТЗ / впрочем съдържащо се в мотивите и без нарочен диспозитив по това искане ,но и без искано допълване на решението на съда по несъстоятелността /,въззивната жалба не съдържа,поради което и не се е произнасял по правилността им .
За единственото съдебно заседание във въззивна инстанция ,в качеството на въззивник [фирма] е предявило молба за отлагане на делото, поради заболяване на представляващия го управител и упълномощения процесуален представител, с приложени болнични листи.Отлагането е обосновано с желание за изслушване вещите лица по допуснатата служебно от съда експертиза,в присъствието на страната.Искането не е уважено.Към същия момент е установено неизпълнение задължението на [фирма] за внасяне на депозит за допусната съдебно-икономическа експертиза, поради което и същата е заличена .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал единствено въпроса : „ Кога са налице предпоставките на разпоредбата на чл.142 ГПК , за отлагане на делото ? „ , твърдейки постановяване на въззивното решение в противоречие с решение от 30.12.2012 год. по гр.д.№ 209 / 2011 год. на І г.о. на ВКС. В останалата си част изложението съдържа съображения по касационния довод за нарушение чл.269 пр.второ ГПК,поради непроизнасяне на въззивния съд по предпоставките за свръхзадълженост на [фирма],на основание чл.742 ал.1 ТЗ.Няма формулиран правен въпрос по приложението на тази процесуална норма, а цитираната в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика касае приложението на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ. Непроизнасяне по твърдяно основание за откриване производство по несъстоятелност,обаче, не е равнозначно на несъобразяване на факт или обстоятелство, релевантни за изхода на спора / засилено служебно начало за събиране доказателства за които въвежда нормата на чл. 621 а ал.1 т.2 ТЗ/ , поради което дори да би бил формулиран релевантен процесуалноправен въпрос, същият би бил необоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,но по приложението на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ.Нещо повече: в случая няма произнасяне на първоинстанционния съд,с изричен диспозитив по молба за откриване производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост на ответното дружество.
Изрично формулираният въпрос,посочен по-горе, не покрива характеристиката на правен, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Въпросът следва да е включен в предмета на спора по същество или в такова съотношение с произнасянето по съществото на спора, че отговор на същия, в различен от предложения от въззивния съд смисъл,да би бил от естество да промени правния резултат. В случая касаторът не е обосновал нарушението на правото си за участие в производството с пропуск относно събиране на конкретно доказателство или оспорване на такова, резултатът от което би могъл да рефлектира върху решаващите изводи на съда.Напротив,именно бездействието на същата страна е обусловило заличаването на допуснатата от въззивния съд служебно, в изпълнение задължението му по чл.621а ал.1 т.2 ТЗ,съдебно-икономическа експертиза,като [фирма] няма отправени доказателствени искания.Формалното нарушение на съдопроизводствено правило,конкретно чл.142 ал.2 ГПК,дори да би било налице,е недостатъчно за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, а оттук и на релевантен,с оглед произнасянето по такъв довод, правен въпрос.Поради непокриване общия селективен критерий, излишно , а и невъзможно е коментирането на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1519/ 16.07.2014 год. по т.д. № 1836 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :