3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. С., 02,03,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 111 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] против определение № 2732, постановено на 06. 10. 2015 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение по ч.т.д. № 2305 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение на Софийски градски съд от 01. 07. 2014 г. по т.д. № 2101/2007 г. в частта му за издаване на (т.нар. „обратен“) изпълнителен лист на С. община, на основание чл. 282, ал. 6, изр. 2, вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК, против касационния жалбоподател за извършеното плащане въз основа на въззивно решение по т.д. № 2959/2009 г. по описа на САС, отменено с решение на ВКС № 225 от 22. 12. 2011 г. по т.д. № 1107/2010 г.
По изложени в частната касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване оплаквания се иска, след допускане на касационно обжалване на въззивното определение същото, както и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат обезсилени, при условията на евентуалност – отменени , както и да бъде обезсилен издадения срещу касатора в полза на С. община изпълнителен лист.
Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството и в законоустановения срок, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално недопустима. Въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно такова, с което на основание чл. 282, ал. 6, изр. 2, вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК е издаден в полза на С. община изпълнителен лист против касационния жалбоподател за извършеното плащане въз основа на въззивно решение по т.д. № 2959/2009 г. по описа на САС, отменено с решение на ВКС № 225 от 22. 12. 2011 г. по т.д. № 1107/2010 г., не подлежи на касационно обжалване, доколкото същото не е от актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Като потвърждаващо първоинстанционно определение за издаване на изпълнителен лист, което подлежи на двуинстанционно разглеждане, т.е. само на въззивен инстанционен контрол, обжалваното по касационен ред въззивно определение нито е такова, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито пък със същото се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По жалби срещу съдебните актове за издаване на изпълнителен лист Върховният касационен съд се произнася само в само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17. 07. 2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, което е постановено по реда на отменения процесуален закон и изрично визира определенията за издаване на изпълнителен лист по чл. 244 от ГПК (отм.), който обаче е аналогичен на приложимата разпоредба на чл. 407 от ГПК, както идентични са и разпоредбите, и разрешенията на чл. 241, ал. 3, предл. второ от ГПК (отм.) с тези на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК, поради което и дадените с ТР № 1/2001 г. в частта им по т. 6 от същото относно необжалваемостта по касационен ред на определенията за издаване на изпълнителен лист, следва да се считат за приложими и при действието на новия процесуален закон. Така изложеното не се променя от обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване – обжалваемостта на съдебните актове произтича пряко и само от приложимия процесуален закон, и в случая същата не е налице.
Поради изложеното частната касационната жалба, с която ВКС е сезиран следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски за касационната инстанция.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] против определение № 2732, постановено на 06. 10. 2015 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение по ч.т.д. № 2305 по описа на съда за 2015 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: